Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
Сега Петра търсеше помощта му. Разчиташе, че той ще забележи посланието, ще го дешифрира и ще действа.
В архивите на Военното училище имаше документи, според които Бийн не беше човек, а от изпуснати думи знаеше, че дори Граф понякога мисли така. Знаеше, че Карлота го обича, но обичаше повече Исус, пък и беше монахиня и се отнасяше към него като с дете. Можеше да разчита на нея, но тя не разчиташе на него.
На Земята, преди да замине за Военното училище, единствената приятелка на Бийн се казваше Поук, но Ахил я уби. Уби я броени минути, след като Бийн я остави сама. Той веднага осъзна грешката си, върна се тичешком, за да я предупреди, но намери още топлото й тяло, плаващо в Рейн. Бе загубила живота си, опитвайки се да го спаси, а той не успя да я предпази.
Посланието на Петра означаваше, че може би сега има друга приятелка, която се нуждае от него. И този път нямаше да й обърне гръб. Сега беше негов ред да спаси приятел или поне да се опита с цената на живота си.
„Какво ще кажеш за тази кауза, сестро Карлота?“
Публично разкриване
До: Demosthenes.Tecumseh@freeamerica.org, Locke.erasmus@polnet.gov
От: нямазначение@firewall.set
Тема: Ахилесовата пета
Драги Питър Уигин,
В тайно писмо до мен отвлечените деца потвърдиха, че са (или са били, когато е било изпратено) заедно в Русия близо до четирийсет и шестия паралел и се опитват да саботират дейността на онези, които искат да използват военния им талант. Тъй като несъмнено скоро ще бъдат разделени и често ще се местят, точното им местоположение не е важно. Убеден съм, вече сте се досетили, че Русия е единствената страна с амбиции и средства да отвлече всички членове на Ендъровия джийш.
Несъмнено съзнавате, че е невъзможно да бъдат спасени с военна намеса — при най-малкия опит за изтеглянето им със сила, те ще бъдат убити, за да се лиши врагът от възможност да ги използва. Не е изключено обаче да се убедят руското правителство и някои от онези, които ги държат, че ще е в интересите на Русия, ако децата бъдат освободени. Това може да се постигне чрез разобличаване на лицето, което почти със сигурност стои зад този безразсъден ход, а псевдонимите, под които пишете, са изключително удобни за тази цел.
Затова предлагам да проведете малко разследване на проникването с взлом в една строго охранявана психиатрична клиника за криминално проявени лица в Белгия по време на Войната на Лигата. Трима надзиратели са били убити, а всички затворници — освободени. Скоро след това всички без един отново са били заловени. Единственият, който се е измъкнал, е бивш ученик във Военното училище. Той стои зад отвличанията. Когато се разкрие, че този психопат държи децата, в руското командване ще настъпят сериозни разногласия. Така висшите военни ще имат и жертвена овца, ако решат да освободят децата.
Не се опитвайте да ме откриете на този електронен адрес. Той вече не съществува. Ако от проучванията, които ще направите, не се досетите кой съм и как да ме намерите, така или иначе няма да има за какво да си говорим.
Когато отвори писмото до Демостен и установи, че е същото, което бе изпратено до Лок, сърцето на Питър се сви. Поздравът „Драги Питър Уигин“ го потвърждаваше — някой друг освен полемарха бе разкрил самоличността му. Очакваше най-лошото — изнудване или настояване да подкрепи една или друга кауза.
За негова изненада нямаше нищо подобно. Някой твърдеше, че е получил писмо от отвлечените деца — и му предлагаше изкушаващ план за действие. Разбира се, веднага провери в мрежата и откри данни за проникването в строго охраняваната клиника в Генк. По-трудно му беше да намери информация за избягалия затворник. За целта от името на Демостен помоли за помощ един познат в законозащитната система на Германия, а след това (като Лок) се свърза с Антисаботажната комисия към Канцеларията на хегемона.
Името го накара да се засмее, защото беше тема на писмото. Ахил, или както се произнасяше на родния му език „Ашил“. Сираче, спасено от улиците на Ротердам не от друг, а от някаква монахиня, работеща в отдела за набиране на кадри във Военното училище. Ахил бил опериран за коригиране на единия крак, след което постъпил в училището, но само след няколко дни един от другите ученици го разобличил като сериен убиец, макар че все още не бил очистил никого там.
Списъкът на жертвите беше интересен. Убивал всеки, пред който се е почувствал безпомощен или уязвим. Включително лекаря, който му оправил крака. Странен начин да се отблагодариш.
Когато свърза данните, Питър се убеди, че анонимният му дописник е прав. И фактът, че този психопат използва децата за военни цели, означаваше, че руснаците не знаят нищичко за криминалното му досие. Която и организация да бе освободила Ахил от психиатричната клиника, тя със сигурност не беше дала информацията на военните, които трябваше да работят с него. Ако се разчуеше, във висшите кръгове на руското правителство щеше да избухне грандиозен скандал.