Сянката на марионетките
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на марионетките». Краткое содержание книги:
— А тебе не? О! Грешката е моя. Явно няма разлика между твоето възпитание и това на Ахил. Жалко. Всичко хубаво, синко!
Питър го повика, но баща му се престори, че не го е чул и излезе, подсвирквайки си Марсилезата.
Добре. И така, подозренията относно майка му бяха абсурдни, въпреки че и баща му го каза по заобиколен начин. Колко умно семейство имаше той, от всичко правеха проблем или драма. Или комедия. Ето защо той просто играеше роля пред баща си. Не беше ли така? Фарс. Абсурд.
Ако Ахил имаше съучастник тук, вероятно не бяха родителите на Питър. Тогава кой друг? Трябваше ли да си прави изводи от начина, по който си контактуваха Ахил и Суриявонг? Но той бе наблюдавал видеофилмите от техните случайни срещи и те не издаваха нищо отвъд обикновените приказки за нещата, върху които работеха. Ако използваха шифър, той бе неуловим. Едва ли бяха приятели — разговорът винаги беше твърде скован и официален. Ако нещо тревожеше Питър, това бе начинът, по който Суриявонг, изглежда, винаги се изразяваше някак раболепно.
А със сигурност не се държеше раболепно с Бийн или с Питър.
Ето още нещо, за което трябваше да се помисли. Какво всъщност се беше случило между Сури и Ахил по време на спасяването?
Каква глупост! Ако Ахил имаше съучастник, те несъмнено комуникираха чрез тайна поща и закодирани съобщения в електронни писма или нещо подобно. По правилата на шпионското изкуство.
Не с наивни опити за проникване в стаята на Ахил — Ахил със сигурност не би заложил живота си на толкова глупави съучастници. А Суриявонг — как би могъл Ахил да се надява да го подкупи? Ахил определено нямаше влияние в Китайската империя, за да може да използва семейството на Сури като заложници.
Не, Питър трябваше да продължи да търси, да продължи електронното наблюдение, докато открие как Ахил саботира работата му — или поема контрола върху нея.
Невъзможно бе Ахил просто да се е отказал от своите амбиции и сега да мечтае за тихо местенце за себе си в светлото бъдеще на един обединен свят под управлението на Питър Уигин.
Но не би ли било хубаво, ако той постъпи така?
Може би беше време да се откаже да научи каквото и да е от Ахил и да започне подготовка за унищожаването му.
7. Човешката раса
От: неготов%cincinnatus@anon.set
До: Демостен%Текумсе@свободнаамерика.org
Относно: Ако ти помогна
И така, г-н Дете-чудо Хегемон, сега, когато повече не сте Демостен от „свободнаамерика.org“, посочете ми една причина, поради която казаното ви от мен относно онова, което виждам от небето, не е предателство?
От: Демостен%Текумсе@свободнаамерика.org
До: неготов%cincinnatus@anon.set
Относно: Причината
На практика само Хегемонията прави нещо относно Китай или активно се опитва да измъкне Русия и Варшавския пакт от леглото с Пекин.
От: неготов%cincinnatus@anon.set
До: Демостен%Текумсе@свободнаамерика.org
Относно: Глупости.
Ние видяхме вашата малка армия да измъква някого от затворническия конвой на едно шосе в Китай. Ако е този, който мислим, че е, няма начин някога да видиш отново нещо от мен. Моята информация не отива при психопати-мегаломани. Ти си изключение, разбира се.
От: Демостен%Текумсе@свободнаамерика.org
До: неготов%cincinnatus@anon.set
Относно: Добро обаждане.
Ето какво. Ако има нещо, което аз трябва да зная, защото ти не можеш да действаш, а аз мога, прати това до моя предишен боен командир чрез препратката, която ще дойде при теб от IComeAnon. Той ще знае какво да прави. Вече не работи за мен поради същата причина, поради която ти няма да ми помогнеш вече.
Но той продължава да е на наша страна — и, за твое сведение, АЗ също продължавам да съм на наша страна.
Професор Антон нямаше лаборатория или библиотека, в дома му липсваше специализирана литература — нищо не подсказваше, че някога е бил учен. Бийн не беше изненадан. Навремето, когато МСО преследваше всеки, който прави изследвания в областта на промяната на човешкия геном, Антон се смяташе за изключително опасен. Беше му наложена забрана. Много години той носеше в мозъка си устройство, което предизвиква паника у него, ако се опита да се съсредоточи в тази област на изследване. Веднъж бе успял да загатне на сестра Карлота повече, отколкото би трябвало, за състоянието на Бийн. В действителност бе осакатен в разцвета на кариерата си.
Сега забраната беше вдигната, но твърде късно. Мозъкът му бе трениран да избягва задълбочено мислене в неговата област на специализация. За него нямаше връщане назад.
— Няма проблем — каза Антон. — Науката продължава напред без мен. В белия ми дроб съществува бактерия, която малко по малко руши моя рак. Аз повече не мога да пуша. В противен случай ракът ще нараства по-бързо, отколкото бактерията го разрушава. Но здравето ми се подобрява и не е нужно за това да ми изваждат белите дробове. Повървете с мен — сега наистина се разхождам с удоволствие.