Дневникът на Бриджет Джоунс

При Магда и Джереми всичко изглежда нормално, тъй че може наистина да е било делова среща. Може пък идеите на Дзен за Течението да са верни, защото без съмнение не сбърках, като си затраях и не се намесих. Другата седмица съм канена в „Айви“ на лъскав литературен коктейл по случай премиерата на книгата на Кафка „Мотоциклет“. Твърдо съм решена, вместо да примирам от страх пред ужасяващото събитие, да треперя от паника през цялото време и да се прибера вкисната и скапана, да подобря социалните си умения за общуване, самоувереността си и Да Накарам Коктейлите Да Работят За Мен — както се препоръчва в една статия, току-що прочетена в „Ню Йоркър“.

Авторката Тина Браун явно блестящо се справя с коктейлите, прехвръква елегантно от група на група и възкликва:

„Мартин Еймис! Нелсън Мандела! Ричард Гиър!“ с тон, който веднага предполага: „Божичко, никога в живота си не съм била тъй очарована да видя някого! Запознахте ли се с най-невероятната личност на сбирката след вас? Разговаряйте! Разговаряйте! Трябва да създавате връзки! Чааао!“

Искам да съм като Тина Браун, макар и далеч не толкова затънала в работа. Статията е пълна с полезни съвети. Оказва се, че на коктейл човек не бива да разговаря повече от две минути с един и същ гост. Когато времето изтече, просто му казвате: „От нас май се очаква да циркулираме. Радвам се, че се запознахме“, и отбръмчавате. Ако усетите главата си празна, когато запитате някого с какво се занимава, а той ви отговори: „Погребален агент“ или „Работя в Агенцията за подпомагане на децата“, трябва просто да се заинтересувате: „Намирате ли работата си забавна?“ Когато запознавате хора, добавете един-два интелигентни детайла за всеки от тях, така че да намерят веднага тема за разговор. Напр. „Това е Джон, той е от Нова Зеландия и обожава уиндсърфинга“, или „Джина е луда по парашутизма и живее на шлеп.“