Дневникът на Бриджет Джоунс
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на Бриджет Джоунс». Краткое содержание книги:
— А! Да! — изпаднах в дива паника, какво бих могла да искам. — Ахъм.
— Даааа? — проточи Саймън, а Джулиан Барнс ме погледна очакващо.
— Знаеш ли къде са тоалетните? — изпелтечих аз. По дяволите. По дяволите. Защо? Защо казах точно това? Видях на тънките, но хубави устни на Джулиан Барнс да трепва лека усмивка.
— А, май са нататък. Чудничко. Благодаря — тръснах аз и се запътих към изхода. Веднъж минала през въртящата се врата, се залепих на стената, опитвайки се да възстановя дишането си, повтаряйки наум: „вродена изисканост, вродена изисканост“. Не забелязах особен резултат, но друг изход нямаше.
Погледнах с копнеж към стълбите. Мисълта да се прибера у дома, да си облека нощницата и да пусна телевизора стана неудържимо привлекателна. Все пак си спомних за Целите на коктейла, задишах дълбоко през носа, промърморих още веднъж „вродена изисканост“ и се върнах на коктейла. Пърпетуа още стоеше до вратата и говореше с гадните си приятелки Пити и Арабела.
— А, Бриджет — рече тя. — Ще ми донесеш ли нещо за пиене? — И ми подаде празната си чаша. Когато се върнах с три чаши вино и една минерална вода „Перие“, трите бърбореха една през друга.
— Срам и позор. В наше време цяло поколение се запознава с великите литературни творби на Остин, Елиът, Дикенс, Шекспир и тъй нататък само чрез телевизията.
— Точно така. Това е нелепо. Престъпно.
— Абсолютно. И те смятат, че това, което гледат, като скачат по каналите между „Домашен прием у Ноел“ и „Среща на непознат“, всъщност е Остин или Елиът.
— „Среща на непознат“ върви в събота — намесих се аз.
— Моля? — рече Пърпетуа.
— В събота. „Среща на непознат“ върви в събота от седем и петнайсет след „Гладиатори“.
— Е, и? — подигравателно изръмжа Пърпетуа и хвърли кос поглед към Арабела и Пити.
— Адаптациите на големите литературни творби не се пускат в събота вечер.
— Я виж ти, ето го и Марк — прекъсна ме Пиги.
— О, Боже, наистина — звънливо се включи Арабела. — Зарязал е жена си, нали знаете?
— Това, което исках да кажа, е, че между екранизациите на литературните шедьоври не пускат хубави предавания като „Среща на непознат“, тъй че не вярвам много хора да сменят канала.
— А, значи „Среща на непознат“ е хубаво, така ли? — саркастично запита Пърпетуа.
— Да, много е хубаво.
— А ти нали знаеш, Бриджет, че „Мидълмарч“ първоначално е било книга, а не сапун?
Мразя Пърпетуа, когато се държи така. Дърта, тъпа, дебелогъза крава.
— О, аз пък мислех, че е шампоан — тръснах аз и ядосано грабнах шепа от минаващите наблизо солети и ги напъхах в устата си. Когато вдигнах поглед, видях тъмнокос мъж с костюм, застанал точно пред мен.
— Здравей, Бриджет — каза той. Аз зяпнах и солетите паднаха от устата ми. Беше Марк Дарси. Но без пуловера на ромбове.
— Здравей — изфъфлих с пълна уста, като се опитвах да не се паникьосам. После се сетих за статията и се обърнах към Пърпетуа.
— Марк. Пърпетуа е... — започнах аз, но бързо секнах. Какво да кажа? Пърпетуа е много дебела и прекарва цялото си време да ме юрка и да ми се прави на началничка? Марк е много богат и има бивша съпруга от жестока раса?
— Да? — каза той.
— ...е моя шефка и си купува апартамент във Фулъм, а Марк е — продължих аз, като отчаяно се обърнах към Пърпетуа — виден адвокат по правата на човека.
— О, здравейте, Марк. Разбира се, чувала съм за вас — загука Пърпетуа, сякаш беше Прунела Скеилс от сериала „Фолти Тауърс“, а той — Единбургският херцог.
— Здрасти, Марк! — обади се Арабела, ококори се и замига по начин, който очевидно смяташе за крайно привлекателен. — Не съм те виждала от векове. Как беше Голямата ябълка [Голямата ябълка е прозвище на Ню Йорк — Б. пр.]?
— Тъкмо говорехме за йерархията в културата — прогърмя Пърпетуа. — Бриджет е от онези хора, които смятат, че „Среща с непознат“ е не по-лош от монолога на Отело „Изхвърли душата ми от рая“. — И закудкудяка от смях.
— А! Значи Бриджет определено е постмодернистка — заяви Марк Дарси. — Това е Наташа — продължи той, като посочи високо, слабо, главозамайващо момиче до себе си.- Наташа е виден адвокат по семейни дела.
Имах чувството, че ми се надсмива. Проклето нахалство.