Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Побелялата Сестра Дулсиния беше стиснала зъби. Щом Сестра Вирна се приближи, тя се наклони леко напред.
— Къде беше?! Караш всички да те чакат!
В далечината продължаваха да отекват барабанните удари, сякаш тежки капки дъжд се изсипваха бавно върху земята. Сестра Вирна се опита да не ги чува.
— Бях на разходка. Размишлявах върху бъдещето на Двореца и работата на Създателя. Не вярвах, че клеветите по мой адрес ще тръгнат толкова скоро след смъртта на Прелат Аналина. Преди пепелта й да е изстинала.
Сестра Дулсиния се наклони още повече, в пронизителните й сини очи светна заплашителен блясък.
— Не смей да се държиш така безочливо с нас, Сестро Вирна, или бързо ще станеш пак послушница! Сега, когато отново живееш в Двореца, по-добре започни да се съобразяваш с порядките в него и да показваш дължимото уважение към по-старшите от теб. — Сестра Дулсиния изправи гръб, сякаш си прибра ноктите, след като беше отправила заплахата си.
Никой не очакваше Вирна да отвърне. Сестра Марен, яка жена с мускули като на дървар и същия език, се усмихна доволно. Сестра Филипа, която изглеждаше доста екзотично с широките си скули и тясна челюст, не помръдна поглед от Вирна, а лицето й остана непроницаемо.
— По-старшите от мен ли? — попита Сестра Вирна. — В очите на Създателя всички сме равни.
— Равни! — гневно изсумтя Сестра Марен. — Интересно мнение. Ако свикаме общо събрание, на което да преразгледаме въпроса за свадливото ти поведение, ще видиш колко сме „равни“. Няма и да разбереш кога си се озовала отново при послушниците ми, затрупана с домакинска работа. Само че този път Ричард няма да е наблизо, за да те измъкне.
— Нима, Сестро Марен? — Вирна повдигна вежда. — Така ли мислиш?
Уорън пристъпи зад нея, скрит в сянката й.
— Доколкото си спомням — поправи ме, ако греша, — последния път, когато „се измъкнах“, ти твърдеше, че си отправяла горещи молитви към Създателя и ти се явило, че ще Му служа най-добре, ако отново стана Сестра. А сега казваш, че било работа на Ричард. Правилно ли си спомням?
— Ти си позволяваш да ми задаваш въпроси? — Сестра Марен стисна ръцете си толкова здраво, че чак кокалчетата й побеляха. — Та аз съм наказвала непочтителни послушници двеста години преди ти да се родиш! Как се осмеляваш…
— Вече разказа две версии за едно и също събитие. След като е невъзможно и двете да са верни, значи едното е лъжа. Нали? Май си хваната в лъжа, Сестро Марен. Бих си помислила, че ти, повече от всеки друг, би се стремяла да не се научиш на този вреден навик. За Сестрите на светлината да се говори истината е въпрос на чест, те ненавиждат лъжата дори повече от богохулството. И какво е наказанието, което моята по-старша Сестра, Господарката на послушниците, е отредила за себе си, задето е излъгала?
— Виж ти, виж — обади се Дулсиния с мазна усмивка. — Каква смелост! На твое място, Сестро Вирна, ако имах намерение да заема мястото на Прелата, бих си избила от главата тази арогантна забележка. Когато Сестра Лиома свърши с теб, едва ли ще можеш да се заяждаш така.
Сестра Вирна й отвърна със същата мазна усмивка:
— Значи, Сестро Дулсиния, възнамеряваш да подкрепиш Сестра Лиома, така ли? Или просто се опитваш да намериш начин да я отстраниш от пътя си, за да се добереш до поста?
Сестра Филипа се обади с тих, властен глас:
— Достатъчно. Чака ни по-важна работа. Да престанем със заяждането и да се заемем с процедурата по избора.
Сестра Вирна вдигна ръце на кръста.
— А какво ли заяждане ни чака оттук нататък?
Сестра Филипа се извърна грациозно към Двореца, семплата й, но елегантна жълта рокля се развя зад гърба й.
— Последвай ни, Сестро Вирна. И без това ни забави достатъчно. Само нас чакат. Вече ще можем да се заловим за работа. А въпросът за арогантното ти поведение ще бъде разгледан друг път. — Тя се понесе леко по моста, а другите две Сестри я последваха.
Сестра Вирна и Уорън си размениха въпросителни погледи, после тръгнаха след трите жени.
Уорън забави ход, изоставайки с десетина крачки от трите Сестри. Наведе се към ухото на Вирна и смръщил лице, прошепна така, че другите да не го чуят:
— Сестро Вирна, понякога си мисля, че можеш да ядосаш дори безоблачен слънчев ден! През последните двайсет години тук цареше мир и спокойствие. Бях забравил какви неприятности може да докара на човек езикът ти. Защо го правиш? Да не би просто да ти харесва да се забъркваш в неприятности? — Той извърна очи към смръщеното й лице и промени темата: — Какво мислиш правят тези трите заедно? Бих се обзаложил, че ще са врагове.
Сестра Вирна хвърли поглед на трите Сестри, за да се убеди, че няма да я чуят: