По закона на сърцето
- Автор: Кайзър Джанис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По закона на сърцето». Краткое содержание книги:
— Не, прекалено рисковано е.
— Искаш да кажеш, че е прекалено рисковано за теб, така ли?
— Аз съм този, който ще понесе последствията — напомни и той.
— Ами аз? Не си въобразявай, че ще прекарам зимата тук!
— Нали сама си решила да дойдеш в планина, Виктория.
Започваха отново същия спор. Разликата този път беше, че имаше реална възможност да бъде спасена, и пак щеше да я пропусне. Чуваше как хеликоптерът се приближава. Сега беше от тяхната страна на долината. Джаред я изгледа подозрително.
— Защо искаш да ме задържиш насила? Третираш ме като твоя заложничка!
Звукът от хеликоптера се усили. Виктория прецени, че ще премине над тях след трийсетина секунда. Ако наистина се задаваше снежна буря, това щеше да бъде последният й шанс. Обзе я чувство на отчайваща безнадеждност. Джаред я изгледа, присвил очи — явно долавяше вътрешната й борба.
Внезапно Виктория осъзна, че той си търсеше компания за зимата. Жена. Толкова беше просто! Може да не е сексуално извратен тип като Стив Парнъл, но не беше и Свети Франциск от Асизи.
— Излизам — заяви тя решително.
— Не, Виктория, няма да го направиш!
Тя го блъсна силно и той се стовари върху убития елен. В момента, в който мъжът падна, тя се обърна и дръпна кожата, покриваща вратата. Отвори я само толкова, колкото да се промъкне.
— Не! — извика той. — Върни се!
Тя си проправи път през дълбокия сняг, който се бе натрупал пред входа. Толкова отчаяно искаше да се измъкне, че се втурна боса навън. Леденият вятър я прониза. Излезе на скалната тераса, но Джаред се спусна след нея.
— Не, недей! — изпика той.
Шумът от хеликоптера продължаваше да се усилва. Тя се взря с безумен поглед към хълмовете и забеляза черната точка в небето, която се приближаваше. Затича се, като размахваше ръце и крещеше, макар да знаеше, че Джаред е по петите й.
Не беше изминала и двайсетина метра през дълбокия сняг, когато той се хвърли върху нея и я повали на земята. Виктория се строполи по лице в снега и мъжът се стовари върху нея. Вкопчили тела, те се претърколиха към близката скала.
Тя опита да си поеме въздух и изплака отчаяно, но Джаред продължаваше да я притиска в снега. Точно тогава хеликоптерът прелетя над тях на стотина метра височина. Виктория чуваше шума на мотора, докато се бореше с Джаред, и мислено се молеше да не се отдалечава толкова бързо. Надяваше се да ги забележат и да направят още един кръг.
Уви, не направиха. Продължиха над хълмовете и шумът постепенно заглъхна. Обзе я чувство на пълна безпомощност. Цялата й борбеност се изпари и тя се почувства изтощена до краен предел.
— Хайде, Виктория — рече той, като я пусна и се изправи. — Ще замръзнеш, трябва да се приберем вътре.
Тя не помръдна. Искаше да умре и всичко да свърши.
— Виктория! — извика властно той.
Тя заплака безмълвно. Нямаше сили да направи каквото и да било. Джаред се наведе, хвана я за колана на джинсите и я изправи. Понесе я като парцалена кукла към пещерата. Когато влязоха, зъбите й неудържимо тракаха. Той я сложи да седне до огъня, уви я в кожата и започна да разтрива ледените й стъпала.
Виктория бе втренчила вял поглед в тавана. Сълзите продължаваха да се стичат по лицето й, въпреки че беше спряла да хълца. Чувстваше се обречена. Джаред не я упрекна, нито каза нещо. Отиде в дъното на пещерата и след десет минути се върна с чаша горещ чай.
— Изпий това!
Виктория взе чашата, като, преди да отпие, вдъхна ароматната пара. Изпи чая покорно, подаде му празната чаша и легна.
През цялото време избягваше да го погледне, а и той не проговори повече. Обърна се с гръб към него и се загледа в огъня. След малко го чу да става и да се залавя с кожата.
Скоро Джаред привърши с елена. Наряза го и приготви одраната кожа за щавене. Сега само трябваше да прибере месото и да почисти. Докато работеше, хеликоптерът направи още една обиколка над долината. Беше почти сигурен, че не са ги забелязали, но нищо чудно и да грешеше. Той се заслуша в бученето и погледна Виктория, която продължаваше да лежи неподвижно до огъня. Когато шумът съвсем се усили, тя само повдигна глава, но бързо я отпусна, сякаш това повече не я интересуваше.
Беше се разгневил, че тя така лекомислено бе побягнала навън, излагайки го на опасност. Постъпката й доказваше, че не може да й има доверие. Но защо го беше направила днес, а не вчера — това не можеше да разбере. Какво се беше променило?
Разбира се, тя се беше разстроила, когато й каза, че не може да си тръгне преди края на зимата. Бе й се сторило прекалено дълъг период да остане сама с него.
Макар и ядосан, не можеше да не изпита съжаление към нея. Беше уплашена до смърт. Не всеки можеше да понесе самотата и изолацията. Колко голяма грешка направи, като я доведе тук.