Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
— Или в напускане на брачното гнездо — отвърна мрачно Рейнолд, — което е нещо по-добро. Но като убия достатъчно улични разбойници, може би няма да се наложи да се дуелирам с приятелите си. Впрочем, помолих те да ме придружиш до в къщи, за да те запозная с нея. Смятам, че тя ще се зарадва да види най-после ново лице.
— Надявам се да не се зарадва особено много — промърмори с добре изигран страх Майкъл. — За тази вечер преживях достатъчно. — После вроденото му чувство за хумор надви и черните му очи блеснаха развеселено. — От друга страна обаче, ако жена ти е толкова красива, колкото успях да забележа при краткото й явяване на балкона, още от тази вечер ще започна да размахвам усилено шпагата и ще те извикам на дуел, за да имам възможност да утеша вдовицата ти.
Рейнолд се обърна към дома си.
— Не ти го препоръчвам.
— Думите ти прозвучаха доста раздразнено, приятелче.
— Прав си. Освен това не искам ти да бъдеш възнаграден за усилия, които съм положил аз. Дамата има достатъчно борчески дух за двама, макар че главното й оръжие е езикът, не шпагата. Вече го изпитах на гърба си. Кожата ми е почти цяла, но самочувствието ми е насечено на хиляди малки парченца.
— Сигурно е научила тези хитрини от теб.
Досега Рейнолд не беше помислял за тази възможност. Думите разкриваха и скриваха, доставяха радост и болка. Освен това създаваха защитен вал около душата, за да отблъснат всеки нападател. Той беше научил това още много отдавна. Дали Анжелика наистина не беше взела пример от него?
— Без съмнение — отговори той както на себе си, така и на Майкъл.
Приятелят му остана за миг с отворена уста, после забърза след него. Гласът му преливаше от учудване:
— Нима жена ти не те обожава?
— Поне аз не го знам.
— Не припада ли, когато я докосваш?
Погледът на Рейнолд беше достатъчен отговор и предупреждение към Майкъл да престане да се рови в душата му.
— Защо тогава се ожени за нея? — попита весело Майкъл, макар че не разбираше нищо, и спря пред вратата към двора.
— Тя е новата собственичка на „Боньор“.
Майкъл изгледа замислено широкия гръб на приятеля си.
— Ще ти задам още един въпрос — продължи решително той. — Защо тя се омъжи за теб?
— Много просто. Намеси се съдбата.
— Нима си доволен от това развитие на събитията?
— Невероятно доволен. — Рейнолд се стараеше да говори безизразно, но усещаше, че изражението му издава вътрешното му напрежение.
Майкъл избухна в смях.
— Личи си. Ако поискаш да му се наслаждаваш още малко, скоро половината жители на Ню Орлиънс ще лежат прободени и окървавени в тъмните улички.
— Това ми напомня, че трябва да се отърва от трупа. Подсети ме да повикам Тит Жан.
— Доколкото го познавам, той е организирал пренасянето още преди бедният разбойник да получи гениалния удар с шпага.
— Вероятно си прав — усмихна се Рейнолд и го поведе към голямото стълбище.
Анжелика ги очакваше. Беше малко бледа, но изглеждаше замайващо красива в простата си черна рокля.
Тя настояваше траурната й рокля да бъде от памук, но Рейнолд й обясни, че памучните материи не са подходящи за тукашния климат. Скараха се и за деколтето на роклята и онова, което се получи, беше твърде дръзко според Анжелика и твърде скромно според Рейнолд, но все пак беше компромис. Той предпочиташе да я гледа в светли цветове, но по тази точка тя беше неумолима. На всичките му укори отговаряше, че още е в траур, и толкова. В черни рокли някои жени изглеждаха като врани, но тя приличаше на тъгуващ ангел и при вида й всяко мъжко сърце започваше да бие по-силно.
Тит Жан, който беше донесъл табла с вино — очевидно по нейно нареждане, — тъкмо излизаше от салона. Той задържа вратата, за да влязат двамата мъже, и кимна едва забележимо на господаря си. Рейнолд разбра. По време на отсъствието му не беше имало проблеми, а трупът, който все още лежеше в праха, щеше да бъде отстранен до сутринта.
Той се обърна към Анжелика и я измери с внимателен поглед, за да отгатне настроението й, както и физическото й състояние.
— Скъпа моя — проговори церемониално той, — позволи ми да ти представя един стар приятел. Майкъл Фарнес.
Анжелика подаде ръка на госта. Беше учтива, но мислите й очевидно бяха другаде. След като отговори на поздрава на Майкъл, тя се обърна забързано към съпруга си:
— Какви бяха онези мъже?
Рейнолд отиде до масата, посегна към гарафата с вино и наля на всички по чаша. Загледан в червената течност, той отговори сухо:
— Някаква крайбрежна паплач, тръгнала за лесна плячка. Вероятно ирландски емигранти, които са объркали квартала. Мошеници от улица „Галатин“, които мразят мъжете с цилиндри. Можеш да си избереш. Мисля, че всички са еднакви.