Роузана (Роман за едно престъпление)
- Автор: Вальо Пер, Шьовал Май
- Серия: martin beck #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васа Ганчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роузана (Роман за едно престъпление)». Краткое содержание книги:
М.: Да, винаги.
К.: Имахте ли по няколко сношения едно след друго?
М.: Не. Нямаше нужда от това.
К.: Използвахте ли противозачатъчни средства?
М.: Роузана имаше някакви хапчета. Взимаше по едно всяка сутрин.
К.: Обсъждахте ли сексуални въпроси?
М.: Никога. И двамата знаехме каквото трябва.
К.: Тя често ли говореше за предишните си връзки?
М.: Никога.
К.: А вие?
М.: Само един-единствен път. Но тя изглежда не се интересуваше и повече не отворих дума.
К.: За какво си говорехте?
М.: За всичко възможно. Предимно ежедневни неща.
К.: Освен с вас с кого общуваше тя?
М.: С никого. Имаше една приятелка, колежка от библиотеката, но много рядко се срещаха през свободното си време. Както казах, Роузана беше единак…
К.: Но все пак тя е отишла на партито, на което сте се запознали?
М.: Да, за да срещне някого, с когото да спи. Тя тогава… дълго се е въздържала.
К.: Колко дълго?
М.: Шест седмици.
К.: Откъде знаете?
М.: Тя ми каза.
К.: Трудно ли беше да бъде задоволена?
М.: Не и за мен.
К.: Имаше ли специални изисквания?
М.: Изискваше онова, което изискват всички нормални жени. Да я любиш до последни сили. Ако разбирате какво искам да кажа.
К.: Имаше ли някакви специални способности?
М.: В леглото?
К.: Да.
М.: Законът на Харисън не важи тук, в Небраска, нали?
К.: Не, не се страхувайте.
М.: Впрочем няма никакво значение. Тя имаше само една особеност, която може да се нарече специална. Дереше.
К.: Кога?
М.: Повечето време. Предимно при оргазмите.
К.: Как?
М.: Какво?
К.: Как така дереше?
М.: Разбирам. С двете ръце и с всички пръсти. С ноктите си. От хълбоците по гърба до врата. Още имам белези.
К.: Разнообразно ли беше сексуалното й поведение?
М.: Какви шантави изрази употребявате! Не, съвсем не. Лежеше винаги по един и същ начин. По гръб, с възглавница под задника, с широко разкрачени крака, вдигнати високо. Беше съвсем естествена, пряма и откровена както в това, така и във всичко останало. Искаше да го прави, много и дълго, без извъртания и предубеждения и по единствения начин, който тя смяташе за естествен.
К.: Разбирам.
М.: Би трябвало при това положение.
(Пауза.)
К.: Само още едно нещо. От това, което казахте, имам впечатление, че по време на вашата връзка вие сте бил този, който постоянно е търсел контакт с нея. Вие сте се обаждали и тя е отговаряла дали да отидете или пък няма желание да се срещне с вас и да й се обадите друг път. Значи през цялото време тя е била тази, която е решавала дали и кога да се срещате?
М.: Предполагам.
К.: Случвало ли се е тя да ви телефонира и да ви помоли да отидете?
М.: Да, четири или пет пъти.
(Пауза.)
К.: Трудно ли ви беше да я загубите?
М.: Да.
К.: Оказахте ни голяма помощ. Бяхте искрен. Благодаря.
М.: Надявам се, разбирате, че този разговор трябва да е конфиденциален. Миналата Коледа срещнах тук една жена и се ожених за нея през февруари.
К.: Разбира се. Нали казах още в началото.
М.: О кей, тогава може би ще изключите магнетофона.
К.: Естествено.“
Мартин Бек сложи настрана сгънатия доклад и замислено изтри потта от челото и дланите си с носна кърпа. Преди да продължи четенето, отиде до тоалетната, изми си лицето и изпи чаша вода.
13.
Вторият протокол не бе толкова дълъг като първия. Освен това тонът беше различен.
"Разпит, проведен с Мери Джейн Питърсън в полицейското управление в Линкълн, Небраска, на 10 октомври 1964 г. Водещ разпита — лейтенант Кафка. Свидетел на разпита — сержант Ромни.
Ромни: Това е Мери Джейн Питърсън. Неомъжена, на 28 години, живееща на Втора южна улица 62. Работи в общинската библиотека тук, в Линкълн.
Кафка: Моля, седнете, мис Питърсън.
Питърсън: Благодаря. За какво става дума?
К.: Няколко въпроса.
П.: За Роузана Макгро?
К.: Съвършено правилно.
П.: Не знам повече от онова, което вече казах. Получих картичка от нея. Това е всичко. Затова ли ме домъкнахте тук и ме откъснахте от работата ми, за да го кажа още веднъж?
К.: Бяхте ли приятелки с мис Макгро?
П.: Разбира се.
К.: Заедно ли живеехте, преди мис Макгро да си намери самостоятелно жилище?
П.: Да, четиринайсет месеца. Тя дойде тук от Денвър и нямаше къде да отиде. Оставих я да живее при мен.
К.: Поделяхте ли си разходите по апартамента?
П.: Естествено.
К.: Кога се разделихте?
П.: Преди повече от две години, някъде през пролетта на 1962.
К.: Но продължавахте да дружите?
П.: Ами нали се срещахме всеки ден в библиотеката.
К.: Бяхте ли заедно и вечерите?
П.: Не много често. Достатъчно ни беше работното време.
К.: Какво смятате за характера на мис Макгро?