![Кървава музика [Blood Music - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Кървава музика [Blood Music - bg]
- Автор: Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кървава музика [Blood Music - bg]». Краткое содержание книги:
— Само че аз съм алергичен към актиномицин. Направо ще ме довърши.
Едуард сведе изтощено глава. Това беше последната възможност.
— Можем да експериментираме, да изучим вътреклетъчните им процеси, да открием в какво се различават от нормалните клетки. А ако изолираме хранителната среда, от която се нуждаят, ще ги подложим на глад. Или пък радиационно лечение…
— Удариш ли ги — повтори Върджил, — удряш и мен. — Той застана в средата на стаята и разпери ръце. Халатът се разтвори, откривайки гърдите и краката му. — А и вече не съм сигурен, дали бих искал да се отърва от тях. Нищо лошо няма да ми направят.
— Откъде знаеш?
Върджил поклати глава и вдигна пръст към тавана.
— Те се опитват да разберат какво представлява космосът. Ужасно им е трудно. За тях пътуването през пространството се отмерва с изменение в химичните характеристики на околната среда.
— Върджил…
— Слушай, Едуард, помисли! — гласът му трепереше от вълнение. — Нещо става вътре в мен. Те разговарят помежду си с помощта на белтъци и нуклеинови киселини, през течности и мембрани. Те изграждат нещо — мисля че са вируси — които да съхраняват и пренасят информация. Плазмоподобни структури. Съвсем логично е — нали така ги бях програмирал. Може би това е, което твоят компютър е помислил за инфекция — всички тези информационни носители в кръвта ми. Приказки. Вкусът на другите индивиди. Наблюдатели. Командващи. Подчинени.
— Върджил, чувам те, но…
— Това е моето шоу, Едуард. Аз съм тяхната вселена. Те са изумени от тези нови хоризонти. — Той приседна на крайчеца на стола и за известно време потъна в мълчание. Едуард коленичи до него и го хвана за ръката. Кожата му беше покрита с мрежа от белезникави резки.
— Ще извикам линейка — заяви той и посегна към телефона.
— НЕ! — изкрещя Върджил и скочи. — Казах ти, не съм болен, това е моето шоу. Какво ще ми направят? Ще го превърнат във фарс?
— Тогава, за какво съм ти притрябвал тук? — тросна се Едуард. — Безпомощен съм, като някакъв пещерен човек пред…
— Ти си ми приятел. Искам да ми правиш компания. — Той се изсмя. — Но вече не съм сам, нали?
— Трябва да се обадя на Гейл.
— Ами обади се. Но не й казвай нищо.
— Нито дума. Нищичко.
11
Призори Върджил започна да обикаля из апартамента, огледа предметите, надникна през прозореца и накрая се зае да си прави закуска с методична последователност.
— Знаеш ли, струва ми се, че започнах да долавям мислите им — обяви той. Едуард го следеше с хлътнали от недоспиване очи, седнал в един фотьойл. — Искам да кажа, че цитоплазмите им сякаш са надарени със самостоятелна воля. Нещо като подсъзнателен живот, противоположен на рационалната същност, с която са се сдобили наскоро. Те долавят химичния „шум“ на молекулите, които се свързват и разделят вътре.
Той спря в средата на стаята и отново разпери ръце. Сякаш от време на време задремваше на крака. Или получава petit mal4, помисли си Едуард. Кой би могъл да предвиди хаоса, който всяват сега тези лимфоцити в мозъка му?
Едуард се свърза с Гейл от телефона в кухнята. Помоли я да позвъни в болницата и да предупреди, че е болен и не може да отида на работа.
— Искаш да те скрия. Значи нещата са сериозни. Какво му има на Върджил? Не може ли да си смени сам пеленките?
Едуард не отговори.
— Добре ли си? — попита тя.
— Нищо ми няма. — Как ли пък не!
— Култури! — възкликна Върджил, който в този момент влезе в кухнята. — Те плуват в един огромен информационен басейн. И допринасят за разширяването му. Заражда се едно ново общество, Едуард, с различни от нашите принципи. То притежава абсолютна йерархия. Срещу клетките, които отказват да сътрудничат, се изпращат наказателни отреди от реконструирани фагоцити. Всяка отделна група разработва свои модели вируси-информационни носители. Няма мърдане. Прониже ли те веднъж такъв вирус, клетката избухва и се разпада. Но това не е диктатура. Мисля, че в действителност те разполагат с по-голяма свобода от нас. Те са толкова различни — имам пред вид разликата между индивидите, ако въобще съществуват такива. Как ти звучи всичко това?
— Като безумие. Върджил, опасявам се, че съм на предела на силите си. Няма да издържа още много. Нищо не разбирам, а и отказвам да повярвам на…
— Дори сега?
— Добре де, да речем, че горе-долу съм запознат с картината. Да речем, че приемам за достоверно всичко, което ми казваш. Имаш ли представа какви могат да бъдат последствията?
— И ти като майка ми… — промърмори Върджил.
— Моля те, говори смислено.
4
лека форма на епилептичен припадък (фр.) — бел.прев.