Петстотинте милиона на Бегюм
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #18
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Далчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Петстотинте милиона на Бегюм». Краткое содержание книги:
Фигурите, които чертаеше с тебешир на таблата, бяха ясни, леки, изящни. Уравненията му се нижеха ситно и гъсто в еднакви редове като редиците на елитен полк. Едно от доказателствата му беше дори тъй забележително и тъй ново за съдниците му, че те изразиха пред него учудването си, като го попитаха къде го е научил.
— В Шафуз, моя роден край, в първоначалното училище.
— Изглеждате добър чертожник?
— Това е най-силната ми страна.
— Обучението в Швейцария е наистина забележително! — рече един от екзаминаторите на другия… — Ще ви оставим за два часа да направите този чертеж — подзе той, като даде на кандидата един доста сложен разрез на парна машина. — Ако се справите добре, ще бъдете приет с бележка: НАПЪЛНО ПОДГОТВЕН И ОТЛИЧЕН.
Марсел, останал сам, се залови за работата с жар. Когато съдниците му влязоха, след като беше изтекъл определеният срок, те се учудиха на чертежа му така, че прибавиха към обещаната бележка: НИЕ НЯМАМЕ ДРУГ ЧЕРТОЖНИК С ТАКЪВ ТАЛАНТ.
Сивите придружници поеха тогава отново младия работник и със същия церемониал, сиреч с вързани очи, го поведоха към кабинета на главния директор.
— Вие сте представен за едно от ателиетата по чертане в отделението за модели — му рече директорът. — Готов ли сте да се подчинявате на установените наредби?
— Аз не ги зная — рече Марсел, — но предполагам, че са приемливи.
— Ето ги: 1. Вие сте длъжен през цялото време на службата да останете в самото отделение. Можете да излезете само със специално позволение, и то в изключителни случаи; 2. Подчинен сте на военен режим и сте длъжен да се покорявате изцяло на вашите началници под страх от военно наказание. Затова пък сте причислен към подофицерите на действуващата армия и можете с редовно повишение да стигнете до най-високите чинове; 3. Задължавате се с клетва никога никому да не откривате онова, което виждате в отделението, където имате достъп; 4. Писмата, които пишете и получавате, ще минават под контрола на вашите по-горни началници и трябва да се ограничават с вашето семейство.
„Накъсо, аз съм в затвор“ — помисли си Марсел.
После отговори съвсем просто:
— Тези условия ми се струват справедливи и съм готов да им се подчинявам.
— Добре. Вдигнете ръка… Закълнете се… Вие сте назначен чертожник в 4-о ателие… Ще ви бъде определено жилище, а ще се храните тук в една първокласна лавка… Не носите ли нещата си със себе си?
— Не, господине. Не знаех какво искат от мене и затова ги оставих у хазяйката.
— Ще идат да ги вземат, защото вие не бива да излизате вече от отделението.
„Добре направих — помисли Марсел, — че пишех бележките си с шифрован език! Стигаше им само да ги намерят!…“
Преди да се свечери, Марсел се настани в хубава стаичка, на четвъртия етаж на една сграда, която гледаше към просторен двор, и можа да си състави идея за новия си живот.
Тукашният му живот, изглежда, нямаше да е толкова тъжен, колкото мислеше отначало. Другарите му — той се запозна с тях в ресторанта — бяха изобщо тихи и кротки като всички хора на труда. За да се поразвеселят малко, защото радостта липсваше в този механизиран живот, мнозина от тях бяха образували оркестър и свиреха всяка вечер доста хубава музика. Една библиотека, една читалня бяха за ума ценни източници от научно гледище през редките свободни часове. Специални курсове, водени от първостепенни преподаватели, бяха задължителни за всички служители, които освен това трябваше да държат изпити и чести конкурси. Но свободата и въздухът липсваха в тази тясна среда. Това беше пак колеж, само че с повече строгост и за хора вече подготвени. Околната атмосфера тежеше все така над тези умове, колкото и да бяха приучени към една желязна дисциплина.
Зимата мина в тези занимания, на които Марсел се отдаде телом и духом. Усърдието му, съвършенството на чертежите му, необикновеният напредък в обучението, отбелязани единодушно от всички учители и всички екзаминатори, му създадоха скоро относителна слава сред тези труженици. По общо признание той беше най-сръчният, най-даровитият, най-богатият откъм възможности чертожник. Имаше ли някаква мъчнотия, прибягваха до него. Началниците дори се обръщаха към неговия опит с уважение, което заслугите изтръгват винаги и от най-отявлената завист.
Но ако младият човек, идвайки в отделението за модели, мислеше да проникне в съкровените му тайни, той се лъжеше.
Животът му беше затворен в една желязна ограда от триста метра в диаметър, която заобикаляше участъка на Централния блок, към който той беше прикрепен. Умствено неговата дейност можеше и трябваше да се простира и в най-отдалечените клонове на металургичната промишленост. На практика тя беше ограничена с чертежите на парни машини. Той построяваше машини с всякакви размери и всякакви мощности, за всякакви видове индустрии и приложения, за военни кораби и за печатарски машини; но не излизаше от тази специалност. Разделението на труда, тласнато до последния му предел, го стягаше в своето менгеме.