Любимият непознат
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любимият непознат». Краткое содержание книги:
Лиарин отговори с колеблива усмивка.
— Питах се дали не бих могла да се изкъпя… имам предвид истинска вана, в която човек може да се изтегне хубавичко…
Уилабел се ухили широко.
— Разбира се, мисис, защо не?
Тя вдигна кадифената дреха, която се беше свлякла от леглото и помогна на Лиарин да я облече.
— Стойте тук и си почивайте, а аз ще сляза долу и ще приготвя всичко.
Когато се върна, икономката водеше цяло шествие прислужници. Някои носеха кутии, завързани с пъстри ленти, други мъкнеха кофи с гореща вода, а последният крепеше голяма месингова вана. Наляха водата във ваната, а Уилабел приготви чисти кърпи и нареди на масичката шишенца с ароматни масла и порцеланова паничка с ухаещ сапун. Слугите се изнизаха навън.
Лиарин помириса всички шишенца, докато намери онова, чието ухание на цветя й допадна. Пусна няколко капки от есенцията във водата и ароматът на жасмин изпълни стаята като магия. Момичето затвори очи, за да му се наслади по-добре. После зави косата си на голям кок и го забоде на тила. Огледа любопитно кутиите е разноцветните ленти.
— Какво е това? — попита тя.
— Тоалети, мисис, от шивача. Господарят ги поръча преди няколко дена за вас и снощи ги донесоха. Ще ви ги покажа да ги зърнете, както си лежите във ваната, мисис.
Уилабел помогна на Лиарин да свали кадифения халат и прецени състоянието на тялото й с критичен поглед. Беше виждала и преди натъртванията, но сега, когато жълтеникавият им цвят бе примесен с червено и синьо, те изглеждаха съвсем зле. Някои бяха почернели и изпъкваха още повече на бялата кожа. Белегът като от камшик на гърба на Лиарин беше покрит на места със засъхнала кръв и сякаш се бе разширил.
— Боже Господи, мисис! Изглеждате, като че цял керван коли е минал през тялото ви.
Лиарин се отпусна във ваната и въздъхна от удоволствие, когато горещата вода прогони студа от крайниците й.
— Така се и чувствам — рече тя.
Негърката се усмихна.
— Ако не смърдеше толкова, можеше да турим градински чай, ама при всички тия хубави рокли, дето господарят ви ги купи, не върви да миришете на лошо. Но ще взема да ви залепя на гърба една хубава лапа, това място хич не изглежда добре.
Докато Лиарин си почиваше във ваната, Уилабел отвори кутиите и показа на новата си господарка няколко изящно изработени корсажа, един корсет с банели, копринени чорапи и обшити с дантела долни фусти. От най-големите кутии извади куп модни рокли и ги разстла по столовете. Под всяка рокля сложи съответните обувки. Като видя, че Лиарин иска да излезе от ваната, Уилабел приготви чиста нощница на леглото и забърза към нея с кърпата.
— Господин Уингейт сам ли избра роклите? — запита Лиарин, докато икономката подсушаваше внимателно кожата й.
— Така изглежда, мисис, и да ви кажа, много добра работа е свършил.
— Да, явно разбира от дамски дрехи.
Уилабел усети леката ирония в думите на Лиарин, поспря и я погледна въпросително:
— Не ви харесват роклите ли, мисис?
— О, напротив. Възможно ли е някой да не ги хареса? Наистина всичко е избрано много грижливо и с вкус. — Тя си облече нощницата и добави: — Твоят господар, изглежда, не се е затруднил, защото знае какво трябва да облече една жена.
Уилабел се усмихна с разбиране. Нищо чудно, че дамата се отнасяше подозрително към подобни способности, особено когато мъжът беше красив като господаря Аштън.
— Хич не си го слагайте на сърце, мисис. Още не съм виждала мъж, който толкоз да се върти около една жена, колкото той около вас. Когато мислеше, че сте умряла, само дето не си загуби ума.
Лиарин завърза сатенените панделки на нощницата около тънката си талия.
— Сигурна ли си, че наистина съм негова жена?
— Господарят каза така и това ми стига. И ако мисис не знае, нека само зърне оная картина. Наистина сте вие, всеки ще го рече.
— Мис Рус явно е на друго мнение. Доколкото знам, тя е била сгодена за мистър Уингейт, когато заминал за Ню Орлиънс и се оженил.
— Ба! — негърката погледна към тавана. — Ако мис Марелда ги говори тия, това са си нейни измишльотини, да знаете. Тя тича подире му още от малко момиче, когато дойде за пръв път в Бел Шен на ръцете на баща си. Техните умряха преди четири-пет години и й оставиха таз голяма стара къща в града. Пък после взе, че подлудя да се жени. Хвърлила е око на господаря, щом виси постоянно тук. И ми се види, ще остане още доста, ако и господарят да казва, че вие сте жена му. Човек не може да се отърве от такива като нея.
— Може пък мистър Уингейт въобще да не иска тя да си иде. Все пак Марелда е много хубава жена.
— Не ми се вярва — измърмори Уилабел. — Само дет господарят е много възпитан.