Любимият непознат
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любимият непознат». Краткое содержание книги:
— Как е могло да стане това?
Питър Логън напъха краищата на твърде голямата си смачкана риза в панталоните и се поколеба.
— Не може нищо да се каже със сигурност, сър. Ние всички спяхме, с изключение на стария Ник, който правеше нощната си обиколка из горите наоколо.
— Има ли загинали?
— Според повърхностното преброяване липсват половин дузина от обитателите. От стария Ник няма и следа. Единият от пазачите избяга тази сутрин. Предполагам, че не е могъл да понесе всички побъркани да обикалят из двора и той да се намира сред тях. — Логън стисна устни. — Естествено, ще трябва да преровим пепелта и тогава ще можем да кажем по-точно.
Аштън смръщи чело.
— Твърди се, че няколко са използвали случая да избягат.
— Да, вярно е, сър, така се говори.
— Идвал ли е някой тук, за да се оплаче?
Логън се изсмя рязко и поклати глава.
— Горе-долу всеки, за когото се сетите, сър. Тази сутрин обикаляше наоколо мистър Тич и искаше да знае възможно ли е някои от нашите питомци да избягат в Нечиз и пред какви опасности биха се видели изправени порядъчните граждани.
— Опасявам се, че Хоръс Тич си няма друга работа, освен да търси навсякъде лошото и да предизвиква колкото може повече ядове.
Пазачът хвърли бегъл поглед наоколо, след това сниши глас и се наведе към Аштън.
— Виждам, че сте умен човек, сър. Ще ви разкажа нещо, от което ще ви настръхнат косите, а може би и тези на шерифа, ако сбърка да дойде най-после тук. Аз си имам мои съмнения. Там отзад, в онази част, която не е изгоряла напълно, намерих доста фитили и мисля, че не става дума за нещастен случай, а за палеж. И още нещо… Вчера сам изтърках пода в кухнята, а като влязох тази сутрин, там имаше кръв пред печката и следи от влачене… Ръженът лежеше в огнището, а от стената липсваше един голям нож. Мога да се закълна, че там е станало нещо лошо. Освен с вас не съм споделял с никого…
— Шерифът е мой приятел. Това, което ми разказахте сега, ще го заинтересува. Ако пожарът е предизвикан, то виновникът трябва да бъде хванат и да си получи заслуженото.
— Шерифът няма да се оплаче от липса на доказателства.
Аштън плъзна поглед по мръсните фигури, които се бутаха около огъня.
— Както виждам, имате и жени тук.
— Лудостта и нещастието не спохождат само мъже, сър — отговори лаконично Логън. — Те нанасят удари там, където им хареса, дори по деца.
Аштън беше обещал на доктор Пейдж да поразпита, макар че това не му се нравеше твърде. Струваше му се, че въпросът, който искаше да зададе сега, е нелоялен по отношение на Лиарин:
— Липсва ли някоя от жените?
— Наистина липсва една, сър. Мисля, че е избягала от къщата, но не съм сигурен. Може да се е уплашила и пак да е влязла вътре. Беше странна жена. Всъщност не изглеждаше да е съвсем зле, но имаше и моменти, когато почваше да буйства. Когато се вбесеше, направо можеше да убие някого.
Ледени тръпки полазиха по гърба на Аштън. Той все още не знаеше защо Лиарин изпадна в такава паника, преди да я напусне…
— Пазачът, който липсва, се грижеше малко за нея — продължи Логън. — От време на време й донасяше някоя дреболия, гребен или нещо за обличане. Когато беше в добро настроение, тя доста хващаше окото.
— Млада ли беше? — попита Аштън и изчака с притаен дъх отговора на пазача.
— Доста млада, бих казал, но място като това бързо състарява тялото, ако разбирате какво имам предвид. Кои може да каже на каква възраст е някой тук. Все пак тя беше достатъчно млада, защото косата й не беше побеляла.
— И каква беше на цвят?
— Червеникаворуса, доколкото си спомням.
Аштън се насили външно да запази спокойствие и да смени темата, не искаше да предизвиква любопитството на пазача.
— И какво ще правите сега?
— Нямам представа, сър. Има едно място в Мемфис, но не знам как ще ги закарам всички там.
— Няма проблеми — рече Аштън след кратък размисъл. Мога да наредя да закарат вас и питомците ви с параход. Тъкмо имам един на док.
Логън изглеждаше искрено изненадан от този щедър жест.
— И ще направите наистина това за тези хора? — С едно движение той посочи целия лагер и парцаливите фигури, които го населяваха.
— Да, до днес съдбата им ми беше чужда. Но сега не искам да се огранича само с няколко кошници храна и облекло.
Лицето на Логън грейна.
— Ако вашето предложение е сериозно, сър, тогава аз ще го приема с удоволствие. Когато кажете, ние сме готови.