Любимият непознат
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любимият непознат». Краткое содержание книги:
— Ще се погрижа за необходимите приготовления и ще ви съобщя кога параходът ще отплава. Може да стане и до няколко дни. Трябва да бъде разтоварен и след това зареден с нови запаси храна.
Питър Логън хвърли поглед на временните подслони, които бяха подготвени сутринта.
— Тези палатки взех назаем от железницата, но ми казаха, че трябва да ги върна преди края на месеца. Сега излиза, че молитвите ми са били чути. Просто не знам как да ви благодаря, сър.
Двамата мъже си подадоха ръце и Аштън се върна към каретата си. Когато седна вътре, въздъхна дълбоко. Наистина щеше да бъде най-добре Логън да закара своето стадо от низвергнати в Мемфис. Тогава той и Лиарин никога нямаше да се срещнат.
Слънцето вече се скриваше, обагряйки хоризонта, когато Аштън уреди всичко в Нечиз и каретата му се понесе към Бел Шен. Щом зърна господаря си, Луела Мей веднага разнесе новината из цялата къща. Марелда провери за последен път вида си в огледалото, сложи няколко капки от любимия си парфюм на слепоочията и зад ушите. Тя беше твърдо решена да си върне Аштън, да удължи гостуването си в къщата и да се бори за това, което по право й принадлежеше. Ако съперницата й го убедеше, че е неговата жена, Марелда щеше да загуби играта. Поканите в Бел Шен щяха да станат по-редки. Аштън щеше да се превърне отново във всеотдаен съпруг, какъвто го помнеше и само от благоприличие щеше да отделя на другите жени по някоя и друга минута.
Марелда тръгна по коридора, но когато чу тихите поздрави долу, спря в сянката на горната балюстрада. Аштън влезе във фоайето, последван от Луела Мей и Уилис, които носеха няколко красиви пакета. Видът на големите картонени кутии от най-добрите шивашки ателиета в града разпали отново ревността на Марелда. Явно той възнамеряваше да облече така наречената си жена в скъпи рокли.
— Мис Лиарин още спи — съобщи му Луела Мей. — Откакто излязохте, почти не е отваряла очи. Доктор Пейдж беше тук и каза, че тя все още е много изтощена.
— Тогава по-добре да не я безпокоя — рече Аштън и махна на двамата прислужници да сложат кутиите върху един скрин. — Уилабел може да занесе нещата горе и по-късно.
Луела Мей и Уилис се оттеглиха от фоайето. Марелда приглади роклята си и прекара ръка по косата, готова да пресрещне Аштън. Но той беше изкачил само три стъпала, когато прозвуча кънтящ басов глас. За най-голямо разочарование на Марелда Аштън се обърна и слезе отново по стълбите. Появи се грамаден негър и господарят го поздрави със сърдечно ръкостискане, което говореше за близко приятелство.
— Джъд! Хубаво е да те види човек пак.
— Добре дошъл вкъщи, сър.
Устните на Марелда се свиха с дълбоко отвращение. Не можеше да разбере отношенията помежду им и се закле, че щом влезе като господарка в Бел Шен, чернокожият надзирател ще бъде сменен и ще се сложи край на приятелството му с Аштън. Подобни интимности с прислугата бяха недостойни.
— Имам някои идеи по сеитбата, които много бих искал да обсъдя с теб — каза Аштън.
— Ако искате да видите първо мис Лиарин, аз мога да дойда по-късно, сър — предложи негърът.
— Луела Мей каза, че още спяла и не искам да я безпокоя. Ела с мен в кабинета ми да обсъдим въпроса веднага. Чу ли за нещастния случай…
Двамата мъже се отдалечиха бавно и Марелда се опита да овладее разочарованието си. Трябваше да се въоръжи с още търпение, преди да хване домакина насаме.
През следващите дни Аштън се зае да подготви пътуването на парахода до Мемфис. Бяха подписани необходимите договори и новият товар пристигаше, преди старият да е напълно разтоварен. По всичко личеше, че пътуването няма да бъде на загуба.
Лиарин не можеше да прави нищо друго, освен да спи. Това беше единственият начин да избяга от непрестанните болки, които я измъчваха. Въпреки това всяка сутрин тя се къпеше, обличаше чиста нощница и оставяше Уилабел, която всеотдайно се грижеше за нея, да й разреши косата. В края на леглото беше разстлана зелена кадифена рокля, а до нощната масичка имаше чифт копринени пантофки. Тя смътно схващаше, че и двете неща са нови и по мярка, но нямаше нито желание, нито енергия да ги пробва.
Лека-полека, почти неусетно силите й започнаха да се възвръщат. Тя успяваше сутрин да се задържи няколко минути по-дълго на крака преди непоносимата болка да я свали отново в леглото. Когато се почувстваше изтощена, Лиарин мушваше няколко възглавници зад гърба си и четеше седнала или разговаряше с Уилабел и Луела Мей, докато те почистваха стаята.
Виждаше Аштън само за малко. Когато тя свършеше с утринния тоалет, младият мъж се отбиваше в стаята й, разменяха по няколко незначителни думи и той изглеждаше много въздържан. Стоеше до леглото й висок, строен и привлекателен — мъж с безупречни маниери. Само изпълненият с копнеж поглед показваше трудно потисканите му чувства. Лиарин предполагаше, че пристъпът й на страх беше причина за тази сдържаност, но не намираше сили да преодолее учтивия той и да го попита какво мисли в действителност.