Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)
- Автор: Филби Ким
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Ненчев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)». Краткое содержание книги:
„Това издание запазва основната канава на повествованието публикувано преди години на Запад и в някои социалистически страни.“ (Из предговора на О. Кедров към съветското издание от 1980 година.)
Веднага щом куриерът се отдалечеше офицерът от сигурността съобщаваше за това на очакващите експерти и им предаваше чантите или пакетите. Преди отварянето всеки пакет биваше най-старателно проучван, всеки възел и всеки печат се измерваха, копираха и фотографираха, а при необходимост даже се подлагаха на химически анализ. След това се развързваха възлите, сваляха се восъчните печати, изваждаха се и се фотографираха документите. И накрая предстоеше най-трудната задача — всичко да се постави и да се подреди точно така, както е било, и до най-големи подробности да се възпроизведат първоначалните възли и печати. Към руснаците тази процедура не се прилагаше отчасти поради това, че техните дипломатически пратки неизменно се придружаваха от двама куриери, единият от които винаги оставаше при пратката, и отчасти поради опасението, че в нея може да се окаже бомба, предназначена за прекалено любопитните. Дипломатическата кореспонденция на южноамериканските държави, на испанците, португалците, чехите, поляците, гърците, югославяните и редица други редовно се подлагаше на такъв преглед.
Въпреки изключителните предпазни мерки понякога ставаха инциденти. Веднъж червените печати на полската дипломатическа поща след обработката станаха виолетови и по никакъв начин не можеше да се възстанови техният първоначален цвят. Друг път се наложи със съжаление да се съобщи на поляците, че тяхната пратка е изгубена. Такъв щастлив край на инцидента бе възможен само поради това, че поляците бяха възложили препращането на тази поща на англичаните, тъй като нейното съдържание, явно, не е представлявало особена ценност. Положението би било много по-неловко, ако тази поща бе съпроводена от полски куриер.
Към началото на 1942 г. слабата струйка заловени радиограми на абвера се превърна в поток. До голяма степен това бе заслуга на Дили Нокс, който успя да разкрие тайните на шифровъчния механизъм на абвера. Широката система на прехващане разкриваше понякога занимателни щрихи от живота на офицерите от немското разузнаване. Например случаят „Аксел“ — немско полицейско куче. То бе изпратено от Берлин за Алжезирас — по всяка вероятност за охрана на тамошната резидентура на абвера от английски агенти, тайно промъкващи се през залива от Гибралтар. По време на последния етап от пътуването на кучето от Мадрид изпратиха предупредителна телеграма до началника на поста на абвера в Алжезирас Алберт Карбе, известен под името Цезар: „Бъдете внимателни с Аксел. Той хапе.“ След няколко дена Алжезирас отговори с лаконично донесение: „Цезар е в болница. Ухапа го Аксел.“
Не след дълго пета секция имаше пълна представа за дейността на абвера на полуострова. Знаехме имената, псевдонимите, адресите, функциите за маскировка и действителните функции на повечето от офицерите на мадридската резидентура и множеството нейни филиали — в Барселона, Билбао, Виго, Алжезирас и т.н. Когато имахме вече натрупана премного информация, случи се един безобразен инцидент, който за сетен път доказа опасността на такова положение, при което две отделни организации работят над едни и същи въпроси в един и същи район. Аз вече казах, че съществуваше правило, съгласно което аташето по въоръжените сили в английските постове в чужбина не се занимаваше с тайна разузнавателна дейност. Но това правило имаше изключения. На военноморския аташе в Испания капитан I ранг Хилгарт бе предоставен секретен фонд за нелегална работа благодарение на личното му познанство с Чърчил. При това единственият човек от СИС, с когото на Хилгарт бе разрешено да поддържа връзка, беше самият началник на СИС. Формално това се правеше с оглед на запазване на тайната, тъй като източниците на Хилгарт се смятаха за особено секретни. Това положение способствуваше за поява на мания за величие у този доблестен офицер. Не случайно за своята кореспонденция той си избра псевдонима „Армада“. Веднъж Каугил ме помоли да се уговоря с шефа той да ни приеме за обсъждане на важно съобщение от Армада. Съобщението се отнасяше до немците в Испания. През тези дни аз рядко виждах шефа и се чувствувах стеснително в негово присъствие, но този път той беше във весело настроение. Каза ми, че бил навлязъл в моя периметър, като се позанимал с контраразузнава-не в Испания, и че е разрешил на Армада да купи (за много голяма сума) подробни сведения за ръководни-те офицери на абвера в Испания. Шефът ми връчи кратка телеграма, съдържаща дузина имена с оскъдни данни за всяко: Густав Ленц — шеф на резидентурата, Ханс Гуде — отговорник за военноморското разузнаване и т.н., и т.н.