Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Ранни дългове ((книга първа))
Ранни дългове ((книга първа)) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ранни дългове ((книга първа))

Электронная книга - «Ранни дългове ((книга първа))». Краткое содержание книги:

Ранни дългове ((книга първа))
1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 112
Перейти на страницу:

Тук ще се върна през май 1966 година и ще прекарам цяла седмица на палатка, ще обикалям пътищата, пътеките, засеките, ще вървя ежедневно по местата, където са ехтяли стъпките му, звучал е гласът му, работила е напрегнатата му мисъл, а очите са попивали несравнимата Яснополянска красота. Тук се е родила мисълта, която е добре да си повтарят младите писатели: „Ето, аз вече съм на осемдесет години и все още търся истината за живота“. И тази: „Художникът, за да въздейства на другите, трябва да бъде търсещ, за да бъде неговото произведение търсено. Ако той е намерил всичко, и всичко знае и поучава или нарочно забавлява, той не въздейства.“

Още там, в Ясна поляна, си записах първата „лекция“ от своеобразния Литературен институт: „Шилер съвсем правилно смята, че нито един гений не може да се развива в самота, че външните дразнители — хубавата книга, разговорът — раздвижват много повече мисълта, отколкото годините усамотен труд. Мисълта трябва да се ражда в обществото, а обработката и изразяването й да стават в уединение“.

На връщане имах преживявяне, което е в основата на разказа „Път“. (Този разказ и още един — „Кучета“ ще са в основата на съображенията да спрат и унищожат моята първа книга „Измислени истини“.)

Съветите на приятелите, с които бях, прочетеното, видяното, и размислите на Виктор Шкловски оставиха завинаги ето този Толстоев урок: „Всички листа в гората са листа, но няма и два еднакви… Човекът трябва да се описва, както листът. Това, че листът е дъбов — е генералното, но когато пишеш за човек, трябва да напишеш за един единствен човек, като го дадеш и обобщено, и в неговата неповторимост“. Остана предупреждението: „Помни, че колкото по-трудни и тежки са обстоятелствата, толкова по-необходима е твърдост, дейност и решителност и толкова по-вредна е апатията. Слабите души постъпват обратно“. Остана и урокът за едно неподражаемо мъжество и отговорност пред даденият ти от бога талант — на които Толстой подчинил целият си живот.

Поет в России — болше чем поет

В 1965 година Евтушенко завърши поемата „Братская ГЕС“. Преди да бъде отпечатана в отделно издание слушах част от нея, изпълнена от автора. Още първият ред на поемата се запеметява завинаги с една „находка“, която, мисля, се отнася само за Русия: „Поет в России — болше чем поет“. Съблазнявам се да цитирам това начало:

Поет в России — болше, чем поет. В ней суждено поетами рождаться лиш тем, в ком бродит гордый дух гражданства, кому уюта нет, покоя нет. Поет в ней — образ века своего и будушего призрачный прообраз. Поет подводит, не впадая в робост, итог всему, что было до него.

Наистина, ако се вгледаме в историята на Русия, в духовната й мощ и влиянието на тази мощ върху обикновените „граждански“ дела, не можем да не се съгласим с думите на Евтушенко. Нима само поети са Пушкин, Лермонтов, Радищев, Некрасов, Пастернак, Маяковски…

И, на колене тихо становясь, готовый и для смерти и победы, прошу смиренно помощи у вас, великие российские поеты…
Дай, Пушкин, мне свою певучесть, свою раскованную речь, свою пленительную участь — как бы шаля, глаголом жечь.
Дай, Лермонтов, свой желчный взгляд, своей презрительности яд и келью замкнутой души, где дышит, скрытая в тиши, недоброты твоей сестра — лампада тайнаго добра.

От Некрасов поетът иска „боль иссеченной музы твоей“, „дай твоей неизящности силу./ … чтоб идти, волоча всю Россию,/ как бурлаки идут бечевой.“ От Блок: „… туманность вещую/ и два кренящихся крыла,/ чтобы, тая загадка вечную,/ сквоз тело музыка текла.“ От Пастернак: „… смещенье дней,/ смущенье веток,/ сращение запахов, теней/ с мученьем века…“ От Есенин: „… дай на счастье нежность мне/ к белезкам и лугам, к зверю и людям…“

Много неща впечатляваха в поемата, поуки за младия и не само за младия автор, много отделни стихове запаметявахме и си рецитирахме в дружеските кръгове. Но има един епизод, който ми се струваше особено показателен. В поемата има такива стихове:

Так думал я, и, завершая праздник, мы пели песни дальней старины и много прочих песен — самых разных, да и „Хотят ли русские войны“. И, черное таежное мерцанье глазами Робеспьера просверлив, бледнея и горя, болгарин Цанев читал нам свой неистовый верлибр: „Живу ли я? «Конечно…» — успокаивает Дарвин. Живу ли я? «Не знаю…» — улыбается Сократ. Живу ли я? «Надо жить!» — кричит Маяковский и предлагает мне свое оружие, чтобы проверить, живу ли я“.
1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 112
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)