Ранни дългове ((книга първа))

Тук ще се върна през май 1966 година и ще прекарам цяла седмица на палатка, ще обикалям пътищата, пътеките, засеките, ще вървя ежедневно по местата, където са ехтяли стъпките му, звучал е гласът му, работила е напрегнатата му мисъл, а очите са попивали несравнимата Яснополянска красота. Тук се е родила мисълта, която е добре да си повтарят младите писатели: „Ето, аз вече съм на осемдесет години и все още търся истината за живота“. И тази: „Художникът, за да въздейства на другите, трябва да бъде търсещ, за да бъде неговото произведение търсено. Ако той е намерил всичко, и всичко знае и поучава или нарочно забавлява, той не въздейства.“

Още там, в Ясна поляна, си записах първата „лекция“ от своеобразния Литературен институт: „Шилер съвсем правилно смята, че нито един гений не може да се развива в самота, че външните дразнители — хубавата книга, разговорът — раздвижват много повече мисълта, отколкото годините усамотен труд. Мисълта трябва да се ражда в обществото, а обработката и изразяването й да стават в уединение“.

На връщане имах преживявяне, което е в основата на разказа „Път“. (Този разказ и още един — „Кучета“ ще са в основата на съображенията да спрат и унищожат моята първа книга „Измислени истини“.)