Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Беше успял да убеди себе си, че причината нямаше значение; Монтес го беше извършил и трябваше да плати.
Но Никола не можеше да пренебрегне Октав току така. Той знаеше, че сме били в подземията на Мондоло. Ако знае и за златото на Херцогинята с бисранските печати, няма да можем да го използваме, за да злепоставим Монтес. Не можеше да си позволи да пренебрегне тази опасност. Октав можеше дори да изпрати втори голем тази вечер, помисли си.
Светлината в залата намаля и шумът на очакващата тълпата спадна до поносимо ниво. Никога не затихваше напълно, но играта на актьорите и актрисите в това представление беше достатъчно завладяваща, за да остане този шум като фоново жужене и да не заглушава напълно диалога.
Всякакви по-нататъшни дискусии относно бъдещите планове щяха безумно да ядосат Мадлин. Освен това, самият Никола също искаше да гледа представлението. Каза:
— Ще изпипаме подробностите след малко по време на вечерята.
ЧЕТИРИ
Късният следобед беше хладен, но Никола беше вдигнал занавесите на каретата, за да могат с Рейнар да наблюдават наближаващата Габрил Хаус. Широката непавирана улица минаваше покрай няколко дървета и триумфална арка, може би четири метра висока и достатъчно широка, за да минат през нея четири карети една до друга. Никола забеляза, че камъните й са побелели и ерозирали като че ли постройката беше реликва от отдавна забравена епоха. Знаеше, че е построена преди не повече от десет години.
— Странен избор за градинска украса, не мислиш ли? — каза Рейнар.
— Щом намираш за странно това, почакай да влезеш вътре. Това място е строено от някаква богата вдовица от Умбервалд. Имала двама големи синове, които лишила от наследство. Построила им по-малки къщи — по една от всяка страна на основната сграда.
Издигането на помпозни сгради се бе превърнало в мания през последните няколко десетилетия и досега бяха минали покрай множество такива, от най-различни степени на размер и богатство. Градините бяха просторни, а непавираните улици бяха по-широки и с видимо по-добър дренаж, отколкото забравилите възрастта си булеварди в градската част.
— Преди Еверсет да я закупи миналата година, собствениците я бяха пуснали за разглеждане срещу входна такса.
— Да, чух за това — Рейнар си сложи ръкавиците.
Каретата им сви от пътя и мина под арката.
— Ти не си магьосник, Никола. Какво смяташ да правиш, ако Октав възрази срещу твоето присъствие с нещо по-опасно от втори голем?
Никола се усмихна.
— Само ти би задал такъв въпрос в момента, когато вече пристигаме в къщата, където се намира Октав.
От входната арка към къщата водеха две павирани алеи, които се разделяха и оформяха мост над подводна градина, от която стърчаха върховете на екзотични растения. Къщата бе построена с лице наобратно, така че видимата дотук фасада представляваше огромен овал с колонада, който при други къщи с подобен дизайн би бил обърнат към задния двор. Но архитектът я беше проектирал добре и основата на грациозната колонада бе облицована с камък и подхождаше на изкуствената пещера до подводната градина и придаваше на цялата предна част вид на старинен полуразрушен замък.
— О, аз нямам инстинкт за самосъхранение — отвърна без да се замисля Рейнар — За това разчитам на теб.
— Тогава, предполагам, трябваше да вземем Мадлин, понеже в това отношение аз пък разчитам на нея. Но жена-прислужник е нещо твърде фрапиращо дори за твоята репутация.
— Не знам — Рейнар огледа Никола втренчено и каза — Сериозно. Какво ще правим, ако Октав разбере, че си се вмъкнал?
— Сериозно. Имам намерение само да наблюдавам. Засега. — каза Никола.
Миналата нощ не бе имало произшествия нито в Колдорт, нито в която и да е от другите квартири, макар мнозина от слугите да бяха стояли на пост с фенери цяла нощ, просто така за всеки случай.
Копитата на конете зачаткаха на камък, когато каретата мина под сводестия вход в дясната част на колонадата и се насочи към добре осветен каменен тунел. Сега минаваха през самия приземен етаж на къщата. Един от недостатъците на обръщането на къщата бе, че това беше практически единственият път към двора за каретите.
Тунелът свърши и отново излязоха на студения въздух и късното следобедно слънце, след което спряха в един полукръгъл двор за карети, който гледаше към елегантните колони на задната част на къщата.