Албум за растения и животни
- Автор: Боев Николай, Петров Славчо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Албум за растения и животни». Краткое содержание книги:
Познати са черна и бяла черница. Листата на черната са по-едри, по-лъскави и с грапави власинки. Тя расте из по-топлите места.
Ако направим разходка през май, ще имаме възможност да разгледаме и цветовете на черницата. Понякога те се появяват още с разлистването. Дървото цъфти и дава плод на 4-5-годишна възраст и живее до 300 години. Мъжките реси имат дълга дръжка, а на цвят са зеленикавожълти. Женските реси ще познаете по това, че са по-къси. Плодовете (дудите) узряват през юни-август и имат черен, тъмночервен, розов или бял цвят. Снабдени са с дръжки. На вкус са кисело-сладки, сочни са и съдържат много витамини. Ако ги смачкаме и промием с вода, месестата част изплува във водата, а семената падат на дъното на съда. Те са дребни, продълговати, светлокафяви. Покълнват; след като се киснат 4 дни във вода.
От плодовете на черницата се приготвят петмези, компоти, мармелади, сиропи и др. У нас се берат годишно до 1600 тона.
Корените на черницата проникват дълбоко в земята. Тя не е взискателна към почвата, но вирее най-добре върху плодородни почви, богати на варовити вещества. Расте бързо. Ако отсечем стъблото, около пъна порастват млади издънки. Използува се за направа на живи плетове.
ЛЕСКА
В края на лятото всеки е ходил да бере лешници по планинските склонове и по доловете. Там, където те растат, е малко по-хладно, защото слънчевите лъчи не могат да пробият тъмнозелената корона на преплетените лескови клони.
Стъблото на леската е храстовидно, с плътна кълбовидна корона. Листата имат форма на сърце, а по края са назъбени Долната им повърхност има силно изпъкнали жилки и е покрита с космици, които намаляват изпарението на влагата през горещите летни дни. Плодовете (лешниците) са събрани от 2 до 5 на една дръжка и имат зелени шапчици (куполи). Те са кръгли и леко продълговати. Когато узреят, окапват от куполите си и ако тогава разстелем на земята платнище и разтърсим дървото, наведнъж ще съберем много лешници. Така през август и септември един човек може да събере до 10 кг за един ден. Но за да не се спарят и развалят, трябва да се просушат десетина дни на открито, като се разстелят на тънък пласт. От време на време е необходимо да се разбъркват.
У нас лешниците са най-едри в Разградско. За една година в България се берат около 5000 тона. Те се използуват при приготвяне на сладкиши, халва, козунаци, кафе, масло за шоколад и др. Ядките са ценна храна. Пчелите събират мед освен от цветовете също и от листата на леската, защото те отделят сладък лепкав сок. От дървесината пък се правят обръчи и въглени за рисуване. Резбарите обичат да работят с лескова дървесина, понеже тя е жилава, огъва се, обработва се и се цепи лесно.
Леската достига до 9 м височина. Цъфти напролет, когато времето се стопли. Мъжките и женските цветове се развиват на едно и също дърво. Мъжките реси са къси, зеленикавосиви, а женските цветове са на групи във вид на едра, продълговата пъпка, червеникава на върха. Прашецът се изсипва от тичинковите реси, залюлени от вятъра, и опрашва плодниците на цветовете, които завръзват лешници. Леската цъфти и дава плод след четвъртата си година почти ежегодно. Обича припечните места и окрайнините на горите. Расте бавно, но след петата година засилва растежа си. Живее до 100 години.
ДРЯН
Рано напролет, когато поляните още светлеят и широколистните гори все още не са се раззеленили, дряновите дръвчета разцъфват и обкичват със златист блясък склоновете на планините. Още от най-стари времена те са спирали погледа на човека, а днес са символ на здраве и радост. Не случайно новогодишните сурвакници се правят от дрянови пръчки.
На височина дряновото дръвче достига до 10 м, а на дебелина — до 30 см. Кората му се отделя на сиви плочки. Ако разгледате клонките на дряна през зимата, ще забележите, че имат червеникава окраска. През есента червеникави стават и листата. Те са разположени по клонките срещуположно. Погледнете отблизо един лист — той има елиптична форма, заострен е на края, а нервите му се събират към върха под формата на дъга и в ъглите им се забелязват снопчета нежни власинки.
През март, още преди разлистването, се появяват дребните жълти цветчета. Те са събрани по клончетата в букетчета, които се намират в пазвите на листата. Всеки цвят се състои от 4 чашелистчета, 4 венчелистчета и 4 тичинки.
През септември узряват и плодовете (дренките). Те имат сочна червена месеста обвивка с приятен възкисел вкус и продълговата костилка. Вие сигурно сте ги опитвали.
Семената на дряна могат да поникнат само след като престоят 3–4 месеца във влажен пясък и на сенчесто място. Сеят се през пролетта на дълбочина около 2–3 см. Въпреки че дрянът не е взискателен, той расте най-добре по влажни места до 1300 м надморска височина.