Албум за растения и животни
- Автор: Боев Николай, Петров Славчо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Албум за растения и животни». Краткое содержание книги:
През май човек не може да се нагледа на красивите гроздове, съставени от тръбести цветчета, които се появяват почти едновременно с разлистването. А свързаните на дълга дръжка в един център 5 до 7 едри назъбени листчета създават прохладна сянка. Тяхната длановидно-переста форма много се цени в декоративното градинарство, затова дивият кестен може да бъде намерен навсякъде из парковете, площадите и улиците. Цветовете на различните видове са винаги изправени, прелестно бели, червени, розови или синкавовиолетови. Те да двуполови.
Плодовете узряват в края на лятото (август-септември). Те представляват месести топчести светлозелени кутийки, покрити с меки, едри шипчета, крито се разпукват по на три части. Но има и видове, при които месестата кутийка е без шипове. Семето на конския кестен прилича на това на питомния кестен, едро е, кафяво на цвят. Използува се за приготвяне на лекарства при ревматичните заболявания още от, древни времена.
АКАЦИЯ
През май където и да отидеш 6 низините на нашата страна, където и да погледнеш, не може да не се възхитиш от великолепието на цъфтящите акации. Примамливите бели цветове, които висят на гроздове, сияят на слънцето и разнасят приятен аромат. А след август плодовете узряват и украсяват дърветата с кафяви, плоски шушулки като на боба. Тях можете да видите чак до следващата пролет. Ако ги разчупите, ще установите, че във всяка шушулка има до 14 тъмнокафяви семена; подобни на лещата. Но цветове и шушулки се появяват едва след като дървото навърши 5 години.
Листата на акацията са нечифтоперести. В основата на всяка дръжка има по два бодливи шипа, които предпазват дървото от добитъка. Това са видоизменени прилистници. Красивата, разперена, рехава и ярко зелена корона се изменя на места в бледозелена. Запитвали ли сте се защо? Обърнете внимание на най-младите клонки — в края младите листа остават бледозелени.
Акацията се заселва обикновено при припечните места. Издръжлива е на ниски и високи температури, понася добре градския дим и фабричните газове. Развива се най-добре върху плодородните почви. Но ако почвата е богата на варовити вещества, дървото заболява и изобщо расте лошо. Използва се за укрепяване на стръмнини.
Акацията расте много бързо. Достига на височина до 25 м и на дебелина 1,2 м, а на възраст до 100 години. С помощта на силно разрасналите си дълбоки корени тя черпи храна от почвата. Ако разровите около дънера страничните разклонения на корените, ще забележите грудки, които са склад за резервната храна на дървото. Те са полезни, понеже обогатяват почвата с хранителни вещества. Корените на акацията притежават голяма способност да образуват издънки, ако стъблото се отсече. А семената поникват само след като се поставят с помощта на цедка 3–4 секунди във вряла вода и след това веднага в студена вода. Това се нарича третиране на семената.
ВЪРБА
Когато природата започне да се събужда от зимен сън, а дърветата още се гушат и плахо свиват пъпчиците си от студ, върбата първа намята зелената си дреха. На някои дървета първо се появяват цветовете, а след тях — листата. При върбата това става едновременно, и то когато в дълбоките долове има още сняг. Цветовете и са събрани в реси, подобни на цилиндърчета. Издават приятна миризма и имат сладък сок, затова привличат пчелите, осите, мухите и другите насекоми. Мъжките цветове са жълтеникави, а женските — зелени. Те не се намират на едно и също дърво, а на различни. Такива растения се наричат двудомни. Опрашването се извършва от насекомите и от вятъра. Семената на върбата са малки и снабдени с копринени власинки. Узряват през май-юни. Плодът прилича на малка кутийка, която е приседнала (без дръжка). Отначало семената са скрити в кутийката, но когато узреят, тя се раз-пуква и те се разнасят от вятъра. Щом паднат на влажно място, поникват.
Върбата расте край реките, заблатените места, потоците. Среща се и по планините. На височина достига до 30 м, а на дебелина до 1,5 м. Листата й са силно продълговати и ситно назъбени по краищата, сребистовлакнести и с дълга дръжка. Дървото има голям централен корен и силно развити гъсти странични корени. Те се заплитат в почвата й не позволяват на буйните води на реките да ронят бреговете. Когато върбата бъде отсечена, от дънера израстват много нови фиданки. Лесно се размножава и с пръчки (резници), които се забиват в земята. Расте бързо. Живее до 100 години и вирее до 1600 м надморска височина. Когато застарее, в дънера се образуват хралупи, тъй като изгнива отвътре. Там намират убежище различни птици и някои диви животни, като катерички и др.