Албум за растения и животни
- Автор: Боев Николай, Петров Славчо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Албум за растения и животни». Краткое содержание книги:
Месото на манатарката е също бяло. То не променя цвета си и когато се разчупи. Само под кожичката е червеникаво. Най-сигурно манатарките се разпознават по пънчето. В основата то прилича на луковица и е червеникаво, а нагоре е белезникаво до сивобелезникаво, с ясно видима отблизо изпъкнала белезникава мрежа по повърхността. Нито една друга гъба, дори когато по всичко останало прилича на манатарка, няма по пънчето си такава белезникава мрежа. Само пънчето на някои отровни сродници на манатарката е с подобна мрежа, но тя е образувана от червени жилчици.
ЧЕРВЕНА МУХОМОРКА
Тя се появява още към края на лятото. Ще я видим да се показва ту в сянката на някой стар смърч, ту недалеч от някой бор. Отначало цялата е обвита в белоснежно покривало и прилича на същинско яйце. Но не след дълго покривалото се разкъсва и от него се подава малка червена гугла върху бяло пънче. А още след някое време червената мухоморка се изправя: истинска красавица в своята чудна празнична премяна.
Отгоре гуглата й е оранжева или яркочервена, на едри бели капки, а отдолу е с наредени плътно една до друга бели пластинки. Пънчето също цялото е бяло. В основата то е задебелено като луковица и има няколко реда тънки пръстенчета от ситни ресмички, а в средата е украсено с бял или жълтеникав по-едър ципест пръстен.
По тези белези червената мухоморка се различава от всички други наши гъби. Само най-невнимателният гъбар може някога прибързано да я вземе за булка гъба или царска гъба, както се нарича още, защото нейната керемиденочервена гугла отгоре също е с бели парцалчета. Но с това приликата между тях свършва. Булката гъба е с жълто пънче и в основата има широка бяла чашка. Жълти като лимон са и пластинките върху долната страна на гуглата, а също и месото й.
Освен това червената мухоморка и булката гъба никога не растат заедно. Булката гъба се среща само в дъбовите гори, а червената мухоморка е привързана главно към горите от смърч и бял бор.
Още много отдавна хората разбрали, че привлекателността и красотата на червената мухоморка са коварни, че тя е отровна гъба. Може битова са им подсказали мухите, които привлечени от ярките й багри, кацат върху нея, пият от соковете й, а след това умират. Затова я нарекли мухоморка.
А когато човек яде от нея, много скоро изпада в състояние на опиянение, сякаш наведнъж е погълнал силен алкохол. Отначало буйствува, после започва да повръща, получава гърчове, очите му сълзят, поти се обилно и бълнува. Оздравяването настъпва едва след един-два дни. Човек идва в съзнание, без да си спомня какво е преживял.
СЪРНЕЛА
Тя се среща почти навсякъде у нас — и в равнините, и в планините. Расте еднакво добре както в широколистните и в иглолистните гори, стига да са разредени и по-светли, така и по полянките сред тях. Ще я видим също из сечищата, в окрайнините на горите, та дори и по обраслите със стари върби места край реките.
Сърнелата е същински великан сред нашите гуглести гъби. Понякога става голяма почти колкото детско чадърче. И е истинска красавица. Гуглата и отгоре е на пъстри шарки, подобни на зимната окраска на козината по гърба на млада сърничка. Заради това е наречена сърнела. Тя е с белезникава до сивокафява кожица, но е с няколко правилни кръга от разнищени като парцалчета по-тъмни люспи върху нея. На долната страна гуглата на сърнелата е с многобройни широки гъсто лъчевидно разположени бели пластинки. Бяло е и цялото месо на гъбата.
Дръжката, върху която е разтворена като чадърче гуглата на сърнелата, е висока и стройна като колонка, но е куха. В основата тя е задебелена подобно на луковица, а към върха постепенно изтънява. При пролетните гъби дръжката на сърнелата е изпъстрена с многобройни по-тъмни напречни ивички и наподобява тялота на смок, а при гъбите, които се развиват през есента, е почти чисто бяла.
Дръжката на сърнелата се отличава с още един характерен белег. Към горния си край тя има пръстен с двоен и назъбен ръб, който е подвижен.
Сърнелата няма двойници, макар че има и друга гъба с подобно име. Това е сърненката. И тази гъба е наречена така заради цвета на гуглата, по който напомня пъстрата лятна окраска на козината на млада сърничка. Но с това привидната прилика между сърнелата и сърненката свършва. А различията между тях са много. Преди всичко долната страна на гуглата на сърненката цялата е осеяна с дълги меки шипчета.
Сърнелата е една от любимите гъби на гъбарите. И всеки от тях може да посочи по няколко рецепти за приготвяне на вкусни ястия от нея. Печена, пържена или изсушена, тя не губи наситения си гъбен аромат, нито хранителните си качества.