Албум за растения и животни
- Автор: Боев Николай, Петров Славчо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Албум за растения и животни». Краткое содержание книги:
През май, след разлистването, по върховете на младите клонки ще забележите дребни жълтеникави, повиснали в кичури цветове, приятни и ароматични. Лекият горски вятър сам извършва опрашването и осигурява образуването на семената.
Семената узряват през септември. Те са снабдени с крилатки, като крилца. Обикновено са свързани по две и крилатките им сключват остър ъгъл. Когато семето узрее и почне да пада, крилцата се завършват и вятърът може да отнесе семето като детска хвърчилка далеч от дънера.
Яворовото дърво расте много бързо. При отсичане на клони от отреза поникват много клонки, които се развиват гъсто и буйно. Това позволява да се оформяват из парковете дървета с топчести корони.
Корените на явора са големи и разклонени. Централният корен закърнява още в младата възраст на фиданката.
Пролетните и есенните студове могат да донесат големи поражения на дървото. В началото на своя живот яворът расте много бързо. Той достига възраст 500 години. В манастира край гр. Етрополе има пет вековни явора. Най-високият е 29,5 м с обиколка на дънера 3,75 м.
Здрава, еластична и жилава, дървесината на явора служи за направа на мебели, фурнир (особено е ценен с рисунки като „птиче око“). Цепи се добре и усилва звука, затова намира широко приложение при производството на музикални инструменти. През пролетта от сока на явора могат да се правят сиропи и захар. От едно дърво за един ден може да се получи до 13 л сок. Кората се използува понякога за боядисване на вълната в кафяв цвят. Листата са добър фураж за добитъка.
ЯСЕН
Ясеновите дървета красят широколистната гора. У нас те се срещат по склоновете на Стара планина, Рила, Родопите и в областите край Дунав, р. Камчия и другаде.
Ясеновото дърво е високо до 40 м, обикновено достига на дебелина до 1 м, а на възраст — до 250 години. Най-дебелото ясеново дърво у нас се намира в Лонгозката гора, с. Старо Оряхово, Варненско. Обиколката на дънера му е 9 м, а височината — 30 м.
Кората на ясена е мрежовидно напукана, зеленикава до кафява. Листата са сложни. Състоят се от 9 до 17 приседнали (без дръжка) продълговати листчета, назъбени по краищата. Цветовете са ароматни, приличат на светлозелени дребни снопчета, като малки метлички. Развиват се през април, преди разлистването. В съцветията има и мъжки, и женски цветове. Такива цветове се наричат двуполови. Понякога могат да се срещнат и еднополови цветове. Семето е дълго, плоско орехче, поставено в продълговато крилце, дълго до 4 см. Крилцето е леко врязано на върха. Семената узряват през октомври. Засяват се напролет или наесен на дълбочина 3–4 см. Преди посева се поставят да преседят във влажен пясък около 2 месеца. Дърветата започват да дават семена към 40-годишна възраст.
Ясеновото дърво се отличава с бърз растеж още в млада възраст. Особено добре вирее във влажните долини, върху почви, богати на минерални вещества. Най-напред се развива централният корен, а след това и страничните дълбоки корени, с помощта на които ясенът черпи хранителни вещества от различните слоеве на почвата.
Дървесината на ясена е тежка, здрава и жилава. Високо се цени в мебелното производство. Употребява се за направа на спортни уреди, в корабостроенето и др. Като красиво декоративно дърво ясенът се използува в парковете и градините. Кората му се употребява в бояджийството. Листата и семената са храна за добитъка. Цветовете и кората му намират приложение в народната медицина.
БРЯСТ
Ще го намерите най-често наблизо до ясена, летния дъб или някои други дървета, върху плодородни и постоянно влажни почви. Той е мощно дърво с широко разперена еъста корона. На височина достига до 40 м, а на дебелина — 1,20 м. Кората му е напукана и пукнатините очертават правоъгълни форми. Листата му са заострени, елипсовидни и са наредени последователно по клончетата. Разгледаме ли ги по-внимателно, ще забележим, че са твърди и грапави. От горната страна са гладки, а от долната имат власинки, по краищата са назъбени. Прикрепени са към стъблото чрез гола или окосмена дръжчица. През есента пожълтяват и опадат, но късно. Листата на планинския бряст са по-едри от тези на полския, на белия — по-дребни, а на дребно-листния — съвсем дребни.