Албум за растения и животни
- Автор: Боев Николай, Петров Славчо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Албум за растения и животни». Краткое содержание книги:
Обикновената къпина е бодлив храст. Клоните и са червено-кафяви. Листата и са нечифтоперести — състоят се от 3 до 5 назъбени листчета, събрани на една дръжчица. Всяко листче отгоре е гладко, а отдолу има нежни власинки, но по главния нерв и по дръжчицата има бодлици.
Коренът се разпростира дълбоко и широко в почвата, така че при поройни дъждове къпината предпазва от разрушаване бреговете и слоговете.
През май, та чак до август, след разлистването, можете да видите и белите, събрани в метлички цветове. Всяко цветче се състои от петлистна чашка, петлистно венче и много тичинки.
От края на юли до края на октомври зреят и плодовете (къпините). Всяко плодче се състои от 20 до 30 зрънца, събрани на куха основа. Отделното зрънце представлява малка костилка със сочна обвивка. Плодовете имат яйцевидна форма. Отначало са зелени, а като узреят придобиват блестящ черен цвят. На вкус са сладникаво-кисели. У нас годишно се събират около 1000 тона къпини.
Къпините се берат при хубаво слънчево време, след росата, защото иначе плесенясват. Един берач може да събере за един ден до 20 ке къпини. Плодовете съдържат много полезни вещества; захари, органични киселини, пектин, минерални соли, витамини и др. Затова от тях се приготовляват много хранителни продукти — сладка, конфитюри, мармелади, желета, сиропи, вина, сокове и др. Корените, листата и плодовете се използуват за лечебни цели при най-различни болести.
ТРЪНКА
В предисторическо време трънковият храст е бил културно растение. Тогава трънките са били използувани за храна, защото не е имало такова богато разнообразие на плодове, както в наши дни. Той се среща като плевел почти навсякъде в нашата страна, и то главно по не много високите, сухи и каменливи места (800–900 м надморска височина) — по горските поляни, пасищата, нивите и т.н.
Храстът е силно разклонен, бодлив, висок до 3 м. Листата му са продълговати, яйцевидни, ситно назъбени, окосмени. Цветовете са дребни, с петчленна чаша, бели, с много тичинки, двуполови и се появяват преди разлистването (през април-май). Дървесината на трънката е тежка и твърда. Храстът плодоноси почти всяка година. Опитвали ли сте стипчивия вкус на трънките? Узрели трънки можете да си наберете през септември-октомври, но те остават по храстите и след листопада до началото на зимата. Берат се с помощта на ръкавици само когато са напълно узрели. Един работник може да набере около 20 кг плодове за един ден. У нас могат да се събират годишно около 4000 тона трънки за промишлена преработка.
Плодовете по форма са топчести, на цвят са черносиви, покрити с матов восъчен налеп. Месестата им част е зеленикава. Могат да се съхраняват до 30 дни в щайги или кошници, защото след това ферментират. Ако са осланени, те бързо се развалят. От 100 кг трънки могат да се добият 15–20 кг топчести костилки за посев, които запазват жизнеспособността си до 1–2 години. Но освен чрез посев трънковият храст се размножава и с коренови и пънни издънки.
Плодовете на трънката са богати на витамини, киселини, захари, соли, минерални и други полезни за човека вещества. От тях се приготвят вина, оцет, мармелад, сок, ракия! използуват се и в народната медицина.
И. В. Мичурин е създал два хибридни сорта трънки. Днес в овощните градини се отглеждат редица подобрени едроплодни форми. Родина на този храст се смята Средна Азия.
БОРОВИНКА
Изкачите ли се във високите райони на Родопите, Рила, Пирин, Витоша, Западна и Централна Стара планина, Осогово и другаде, дори и през зимата, и разровите ли снега под краката си, ще откриете едни ниски храстчета, високи от 30 до 50 см. Ако разтърсите снега от тях, ще забележите, че листата им са се запазили. Това са червените боровинки (кокуз). Ще ги намерите най-лесно в иглолистните и буковите гори. На други места ще забележите пак такива храсти, но без листа. Защото в диво състояние у нас се срещат главно четири вида боровинки — червени, черни, сини и Странджански. Вечнозелени са листата само на червените боровинки. На останалите видове те опадат през зимата.
Листата на боровинките са малки, почти без дръжчици, светлозелени, по края назъбени, с елиптична форма. Цветовете на боровинките се появяват в края на пролетта (май). Те са дребни, двуполови, снабдени с къси дръжчици. Имат нежен синкавобял цвят с розов оттенък. При червените боровинки те са събрани в изправени гроздовидни съцветия, а при другите видове са разположени единично.