Албум за растения и животни
- Автор: Боев Николай, Петров Славчо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Албум за растения и животни». Краткое содержание книги:
Дървесината му е много твърда, тежка, жилава и здрава — може да се обработва на струг. От плодовете му се приготвят сиропи, ракии, желета и др.
У нас дрянът може да се срещне най-често в дъбовите гори. Расте навсякъде в Европа, Мала Азия, Кавказ, Армения и др.
ШИПКА
Навсякъде из нашата страна по покрайнините на горите, поляните, слоговете и храсталаците расте родоначалникът на розите — шипката. Нейните разнообразни форми са повече от 400. У нас се срещат около 22 от тях. Те се различават по цветовете, листата, плодовете, шиповете и други признаци.
На височина храстът достига до 5 м. Листата са сложни, съставени от 3 до 11 яйцевидни назъбени листчета, които в основата си имат по два прилистника. По стъблото има видоизменени листа — бодли. На две-тригодишна възраст шипката започва да цъфти. Цветовете са червени, розови или бели. Появяват се през май-юни след разлистването. По време на цъфтежа шипката издава много приятна миризма.
Всяка година през септември-октомври се появяват и плодовете (шипките) — оранжевочервени, червени или розови. По форма те са топчести, яйцевидни или елиптични. Всеки плод съдържа по 15 до 27 светлокафяви семена, покрити с остри власинки, и месеста част. От 100 кг плод могат да се получат до 30 кг семена, от които пък се извлича около 3 кг масло. Месеста та част на шипките има сладникаво-кисел вкус. Плодовете остават по храстите чак до падането на снега, а дори и през зимата.
През есента, след като почнат сланите и мразовете, плодовете омекват, набръчкват се, потъмняват и стават по-сладки, обаче загубват голяма част от витамините си. Ето защо, когато ще се използуват за храна, шипките се берат наесен, след като узреят. От един храст могат да се наберат средно до 6 кг шипки. Плодовете съдържат много голямо количество витамин С, други витамини, белтъчини и полезни за организма киселини. Затова от шипката се приготвят мармелади, сиропи, вино, брашно, чай и др. Плодовете могат да се използуват и за боядисване на вълната в оранжев цвят. Корените, стъблата и листата се употребяват при щавенето на кожи. Стъблото се използува като подложка, която се облагородява с различни градински рози.
У нас годишно могат да се събират над 10 хиляди тона шипкови плодове. Но тяхното използуване все още е недостатъчно.
ГЛОГ
У нас се срещат три вида глог: обикновен, черен и източен. Чрез присаждане са създадени и много други форми, които се използуват с успех в декоративното градинарство.
Глогът може да се срещне из дъбовите и церовите гори, пасищата, главно в долната лесорастителна зона, но се среща и над нея по-високо в планините.
И трите вида глог са храсти или малки дръвчета, високи понякога до 10 м, на които клонките имат бодли. Листата са наредени последователно, назъбени на едри, остри и дълбоки дялове; Лга брой са от 3 до 7. Наесен придобиват жълточервеникав цвят. Листата на черния и източния глог са окосмени.
През май-юни след разлистването на глога могат да се видят и цветовете, които са разположени по върховете на скъсени клонки като прости или кичести цветчета, събрани в гъсти съцветия под формата на чадърчета. Цветовете са бели до слабо розови. Но днес са получени много разновидности с червени, розови, кичести цветчета, плачещи форми и др.
Всяка година през август-септември узряват и плодовете. Те се запазват до късно през зимата. Това са дребни, яйцевидни или топчести глогинки с червен, черен или тъмночервен цвят. Обикновеният глог е еднокостилков, но при източния глог кос-тилките са на брой от 3 до 5, а черният глог има 5 костилки. Те са обвити със светложълта, месеста, пръхкава част, която се яде и има приятен сладникав вкус. За да поникнат, костилките се поставят да преседят най-малко една година във влажен пясък (така наречената стратификация) и запазват жизнеспособността си до една година. Днес градинарите развъждат най-различни културни форми главно чрез присаждане, което се извършва през април-май. Глогът се използува и за живи плетове. Той не е взискателен спрямо почвените условия, но предпочита варовитите почви и откритите изложения.
Глогинките са богати на минерални соли, витамин С, захари и др. Използуват се за приготвяне на мармелади, конфитюри, плодово брашно и др. Плодовете и цветовете се използуват в народната медицина при сърдечни и бъбречни заболявания.
КЪПИНА
У нас растат 19 вида къпини. Едни са с полегнали и влачещи се клони, а други — с изправено стъбло. Но най-разпространена е обикновената къпина. Нея ще откриете покрай пътищата, слоговете, край реките и потоците по не много високите места — в долната лесорастителна зона. Има три разновидности — с разпръснати, твърди, закривени шипчета и власинки по стъблото; с голи стъбла и силно изрязани листа; с дребни, набръчкани листа, отдолу окосмени, а по стъблото с малко на брой и дребни шипове.