Албум за растения и животни
- Автор: Боев Николай, Петров Славчо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Албум за растения и животни». Краткое содержание книги:
Посетите ли тези места към края на август, непременно ще изпитате удоволствието да вкусите от плодовете (боровинките). Те имат приятен сладникав, възкисел вкус. Дребни са, имат цвят, който отговаря на наименованието им, и са покрити със синкав налеп. Плодът на черната боровинка е топчеста сочна ягода с черен цвят, на синята — малка синкава крушовидна ягодка, на червената — червена, леко удължена топчеста ягодка, малко по-дребна от тези на останалите видове боровинки.
Всеки плод съдържа 4 до 6 дребни семенца. Отначало плодовете са твърди, а след сланите стават меки, със сочна вътрешност. Но на Витоша, пък и другаде в страната, може да се срещне един вид червена боровинка, която има брашнесто, съдържание и узрява по-късно.
Събирането на боровинките става с помощта на боровин-коберачки или ръчно, и то в сухо, слънчево време, след като узреят. Плодовете са богати на захари, минерални вещества, органични киселини, пектин, витамин А, С и др.
ПОЛСКА ПЕЧУРКА
(от Сл. Петров)
Искате ли да донесете у дома пълна кошничка с вкусни и дъхави полски печурки, трябва да обходите поутъпканите от добитъка ливади и пасища, да наминете край старите торища, да претърсите наторените с оборски тор и оставени на почивка ниви. Полски печурки ще намерите и по пасищата високо в планините. Но само там, където често е бродил добитък, особено коне и крави.
На такива торни места полските печурки се появяват още през април-май, веднага щом слънцето стопли почвата, а дъждът хубаво я намокри. Те се показват над земята като по-малки от орех бели топчици. А после само за броени часове на-едряват и скоро се превръщат в красиви гъби с гугла и пънче. Гуглата отгоре е покрита с бяла кожица, изпъстрена с кафяви разнищени люспички, а на долната страна има многобройни, разположени като лъчи около пънчето нежнорозови пластинки.
Щом гъбата израсне, пластинките започват да променят цвета си. Постепенно те стават светлошоколадовокафяви, после тъмнокафяви с виолетов оттенък и когато гъбите застареят, стават черни като сажди. Тогава и кожицата на гуглата се набръчква, а месото омеква и изгубва приятния си гъбен аромат.
Освен полската печурка у нас се срещат още няколко вида печурки. По окрайнините на широколистните и на иглолистните гори расте бялата горско-ливадна печурка. Нейното месо също е бяло и мирише силно на анасон. А в самите широколистни и в иглолистните гори се среща кървавочервената горска печурка. Нейното месо е кървавочервено, но е приятно на вкус и с хубав наситен гъбен аромат. И тези два вида печурки са отлични за ядене. Затова не се страхувайте, че може да сбъркате полската печурка с тях. Неприятно ще е само, ако попаднете на карболовата печурка. Тя единствено от печурките не се яде, но пък лесно се издава по силната миризма на карбол, която излъчва, когато се разчупи, особено основата на пънчето.
А да се сбъркат печурките с други гъби е невъзможно. Достатъчно е да се погледне гуглата отдолу и да се види, че е с нежно розови или шоколадовокафяви пластинки.
МАНАТАРКА
Всеки, дори и начинаещият гъбар вече знае къде може да се намерят печурки и как да се разпознаят. Но само вещият гъбар ще ти каже по какви места растат най-едрите и най-тлъстите манатарки и как да се отличат от другите гъби, за да не занесеш в къщи вместо манатарки някои други, които могат и да са отровни.
Манатарката е горска гъба. Тя не се среща из ливадите и пасищата, та макар и да са обилно наторени. Винаги търси съседството на дървета или поне на храсти.
Манатарките започват да се появяват при топло и дъждовно време още през май. Но най-хубавите манатарки се появяват наесен след първите топли напоителни дъждове. Те расттат по-бавно от другите гъби. И друго е характерно за тях. Пънчето им расте по-бързо от гуглата. Затова малко след като се покажат над земята, изглеждат някак ненормално развити, с малка топчеста главичка върху едро, добре охранено пън-че. Постепенно гуглата също израства, започва да се разтваря и след известно време гъбата се изправя в целия си ръст — с гугла като бухнала погача (затова някъде и казват сомунка), понякога по-едра от слънчогледова пита, върху мощно пънче, високо при някои едри екземпляри дори до 15 и дебело до десетина сантиметра.
Гулата отгоре е различно оцветена. Но това не обърква опитния гъбар. Той знае, че има манатарки, които са сивобели или светлоохрени отгоре, че други са светлокафяви или чер-венокафяви до тъмнокафяви. Отдолу обаче манатарката докато е млада е винаги бяла и надупчена като сито.