Албум за растения и животни
- Автор: Боев Николай, Петров Славчо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Албум за растения и животни». Краткое содержание книги:
През март-април, още преди разлистването, могат да се видят и цветовете. Те са събрани върху едногодишните клонки в топчести ръждивочервени или виолетови кичурчета, почти без дръжчици. Цветовете са двуполови, т.е. на едно дърво има и мъжки, и женски цветчета. А през май-юни вятърът започва да разнася жълтокафявите плодчета на бряста. Това са плоски, крилати и ципести орехчета. Имат формата на двойна елипса, на върха са врязани. Според разположението на орехчето могат да се различат отделните видове: при полския бряст то е близо до горния край на изреза; при планинския бряст е в средата, далеч от изреза и крилатката е по-едра; при белия орехчето е в средата, но крилатката е с реснички; при дребнолистния орехчето е в средата на крилатката.
Брястът плодоноси, след като достигне 15-20-годишна възраст. До тази възраст развива и мощен централен корен, който след това закърнява и се развиват силно страничните корени. При него израстват коренови и пънни издънки, но се размножава главно чрез семена, които се засяват на дълбочина 0,5 до 1 см.
Най-голямото брястово дърво у нас се намира в землището на с. Лесковец, Хасковско, местността „Тюрбето“. Обиколката на дънера му е 6,30 м, а височината — 35 м.
Дървесината на бряста е твърда, жилава, еластична и трайна. Използува се за направа на мебели, в самолетостроенето, корабостроенето и др.
ЧИНАР
Ако се спуснете по каменливите и песъчливи разливи на юг от Кресненското дефиле по течението на р. Струма или се отзовете из долината на р. Чая или на р. Арда в Източните Родопи, ще намерите един светлолюбив дървесен вид, който по външен вид е могъщ като дъба. Това е чинарът — бисерът на източната растителност. Кората му изглежда като олющена, има сибозеленикав цвят и се отделя на неправилни плочки. Тя е красиво мозаично оцветена. Наесен (август-септември) по клоните му ще видите да висят на дълги дръжки топчести съплодия. Ако ги разгледате по-отблизо, ще забележите, че са съставени от дребни семена (орехчета), снабдени с дълги власинки. Различаваме източен, западен и яворолистен чинар. Различават се по нарязването на листата и по броя и големината на съплодията. При западния чинар — по две, но едри топчести съцветия, при източния — по 3–7, но по-дребни, при яворолистния — 1–3 съплодия. Като диворастящ у нас се среща само източният чинар.
Листата на източния чинар са длановидни, подобни на яворовите, с 5 до 7 дяла, но с остри редки зъбци и върхове. При западния са с 3 до 5 дяла, тъпи и плитко нарязани. При яворолистния — с 5 дяла, нарязани по-плитко от тези при източния. Листата на чинара се поклащат леко от вятъра, понеже имат дълга (8 см) дръжка. Короната, гледана отстрани, е мощна, разперена и величествена. Дървото расте бързо и може да достигне до 50 м височина, а диаметър — до 4 м. Смята се, че пределната му възраст е около 2000 години. Така че някои от тези дървета са били свидетели на бурното далечно минало на нашия народ. При с. Белащица, Пловдивско, и до днес има запазени чинарови дървета, които се споменават в бележките на кръстоносците-.
Корените на чинара може да бъдат плоски, повърхностни, но при източния чинар обикновено те са силно разклонени и с централен корен. Дървото расте най-добре върху песъчливи разливи и каменисти речни корита, непосредствено до водата. Освен чрез семена може да се размножава и чрез резници и отводи. Страда при ниски температури, затова ще го намерите само в долния планински пояс. Западният и яворолистният са по-устойчиви на студа. Чинарът е димоустойчив и газоустойчив вид.
ДИВ (КОНСКИ) КЕСТЕН
Ако посетите долината на р. Дервиша и р. Зурлева в Преславския балкан, ще имате възможност да се полюбувате на едно голямо, почти чисто стогодишно находище от див кестен. Там е резерватът „Дервиша“ с площ около 10 хектара. Пак в Преславския балкан дивият кестен разперва могъща корона и по Пазарската река, р. Акънджа, край Куркова чешма (над микроязо вира) и др.
На височина дивият кестен достига до около 30 м, а на дебелина до 1 м. Кората му е тъмносива и се отделя на плочки, усукани надясно. Едногодишните леторасти са светлокафяви и окосмени, а пъпките — едри, лепкави и също окосмени. През студените зими те са любима храна за сърните и елените. Затова днес ловните стопани залесяват големи пространства с див кестен — напр. „Шерба“, Варненско, с. Гурково, Старозагорско, и др.
Конският кестен има мощен корен. В млада възраст се развива дълбок централен корен, но с течение на времето страничните разрастват по-силно и той като че ли закърнява. Корените на конския кестен смучат живителни сокове от богатите и достатъчно влажни почви. При суша листата на дървото прегарят от слънцето.