Албум за растения и животни
- Автор: Боев Николай, Петров Славчо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Албум за растения и животни». Краткое содержание книги:
Дървесината на върбата гние лесно, мека е, но се използува за направа на мебели, леки постройки и др.
У нас има няколко вида върби: бяла, плачеща, кошничарска, ива (напролет нейните пъпки наричаме „котенца“) и др.
ТОПОЛА
Кой не се е любувал на стройните тополи? Младите лепкави клонки полюляват овалните си листа и сякаш шептят. Те са назъбени по краищата и имат заострени връхчета. Държат се за клонките на дълга дръжка. На височина дърветата достигат около 25 м. Цъфтят през май заедно с разлистването. Мъжките реси са като цилиндърчета, дълги са до 9 см и са по-дебели от женските. Всеки мъжки цвят има пурпурночервени прашници. След опрашването се появява жълто обагрен завръз. Семето е обвито със снежнобели власинки, които помагат вятърът да го разнася надалеч. А в разсадниците семената се засяват съвсем на плитко в лехите заедно с ресите, и то веднага след събирането им, като се покриват със слама или клонки. Младата фиданка расте много бързо. Тополата се размножава и чрез отрязани пръчки (резници).
У нас има черна, бяла, пирамидална и други видове топола. Срещат се 8 топлите и ниски части на страната, и то винаги край реките. Обичат песъчливите и каменливите почви. Растат много бързо и живеят до около 400 години. В Пещера на площада има топола с обиколка на дънера им, височина 26 м и възраст над 500 години.
Коренът на тополата се развива плитко под повърхността на земята. Дървесината й е мека и намира широко приложение в строителството, за направа на щайги, сандъци, клечки за кибрит, целулоза. Листата се използуват за храна на добитъка. От младите пъпки се приготовляват масла за парфюмерията. Тополите осигуряват богата паша за пчелите. Като дърво за украса на парковете и за укрепяване на речните брегове тя намира широко приложение, С отвара от кората и клонките се боядисва вълната в тъмнокафяво. Пъпките и листата се използуват в народната медицина. От дървесината се приготвя медицински въглен.
ЛИПА
У нас растат главно едролистна, дребнолистна и сребро-листна липа.
Липата вирее из планините и равнините. Тя е украса за градините и парковете, тъй като има красива корона и цветовете й миришат приятно. Зелени колони от липи украсяват улиците на много градове.
Липовите дървета у нас растат във влажните широколистни гори. Те не понасят големи горещини и суши. Кората им прегаря при силно слънце. Издържат на сянка и растат бързо. Достигат до 30 м височина. Липата живее над 1000 години. Най-старата липа у нас се намира в курорта „Златни пясъци“ край Варна. Височината й е 12 м, а обиколката на дънера — 3 м.
Короната на липата е красива, разперена широко. Кората на стъблото е сивокафява, напукана надлъжно. Ако откъснем клонче с листа и ги разгледаме, ще видим, че те са закръглени, а на върха заострени. От горната страна са тъмнозелени и в ъглите на страничните жилки — окосмени. По края са остро назъбени и имат дръжка.
Красотата на цветовете и техният приятен аромат примамват различните насекоми. Прелитайки от цвят на цвят, те ги опращват. Цветовете са зеленикавожълти, събрани в увиснали съцветия. Липата цъфти в средата на лятото (юли). Тогава дърветата стават нежно жълти и от тях се разнася благоухание. След седмица приемат отново своята къдрава зеленина. Плодът е орехче. То е кръгло, заострено на върха, понякога с ребра. Орехчетата узряват през септември. Те стоят цяла зима върху клоните на дървото. Започват да падат върху замръзналата покривка на снега в края на февруари.
Корените се развиват мощно и проникват дълбоко в почвата.
Липовата дървесина е мека, бяла, еластична и се обработва лесно. Използува се за направа на моливи, въглени за рисуване и др. Изсушеният цвят се вари за ароматичен чай. У нас се събира годишно над 500 тона липов цвят.
ЧЕРНИЦА
Черницата е близка роднина на смокинята и расте свободно из южните краища на нашата страна. Вгледа ли се човек по-внимателно, ще долови приликата. Черницата вирее по топлите слънчеви места. Смята се, че отечеството и е Източна Азия. Култивирана е в целия Изток още от най-стари времена. През XII век е пренесена в Европа. Страда от студа, но издържа на пушек и газове във въздуха. В; Московска област тя има формата на храст. Изкачва се до 1100 м надморска височина.
Кората на черницата е напукана мрежовидно, кафява до сивочерна на цвят. На височина дървото достига до 20 м, а на дебелина — до 80 см. Тъмнозелените листа имат формата на сърце, но са насечени неправилно на два-три дяла. По края са назъбени, а на върха — заострени. Използуват се за храна на копринената буба.