Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
Тя притвори клепачи и си помисли: „Каква ирония на съдбата. Мейвис ненадейно се появява и убиецът моментално използва възможността да я превърне в изкупителна жертва.“
Дали незнайният престъпник или престъпница е знаел за скандала между певицата и Пандора или просто шансът отново му е помогнал?
Така или иначе нанася удар по главата на Мейвис, а когато тя изпада в безсъзнание, убиецът майсторски нагласява вещественото доказателство, дори му хрумва гениалната мисъл да прокара по лицето й ноктите на мъртвата.
Никак не му е било трудно да притисне пръстите й към оръжието, после да се измъкне с чувството за отлично свършена работа.
„Не е необходимо да си гений, за да го извършиш — размишляваше Ив. — Ала трябва да притежаваш завидно хладнокръвие да разсъждаваш логично.“ А това не се връзваше с безумната, безсмислена ярост и жестокост, проявени от убиеца на Пандора.
Трябва да намери общото, за да избави Мейвис. А след това ще направи всичко възможно да залови чудовището, което пребива една жена до смърт, а после преспокойно заличава следите си.
Понечи да стане, но в този миг вратата с трясък се отвори и Леонардо връхлетя в канцеларията, като крещеше с цяло гърло:
— Убих я! Убих Пандора! Бог да ми е на помощ!
Сетне забели очи и с цялата си тежест се стовари на пода. Беше припаднал.
— Господи! — Вместо да се опита да го задържи, тя отскочи, сякаш бягаше от обсега на огромно падащо дърво.
Леонардо лежеше проснат, като почти изпълваше миниатюрното помещение — краката му бяха на прага, а главата му почти докосваше срещуположната стена. Младата жена се наведе, напрегна всички сили и успя да го обърне по гръб. Опита се да го свести с няколко леки плесници, но безуспешно. Гневно промърмори и го зашлеви с все сила.
Моделиерът изстена, клепачите му потръпнаха и той отвори очи, които бяха кървясали.
— Какво… къде…
— Млъквай! — сряза го Ив, стана, приближи се до него и избута краката му от прага. Плътно затвори врата и го изгледа.
— Ще съобщя правата ти.
— Какви права? — Леонардо изглеждаше зашеметен, но успя да се привдигне и да седне на пода.
— Слушай и не ме прекъсвай. — Изпълни стандартната процедура, сетне вдигна ръка, за да му попречи да проговори. — Разбра ли какви са правата ти?
— Да. — Дизайнерът изнурено разтърка лицето си с длани. — Знам за какво става дума.
— Искаш ли да дадеш показания?
— Вече ти казах, че…
Ив го изгледа сурово и отново вдигна ръка.
— Отговаряй само с „да“ и с „не“.
— Да, да.
— Хайде, ставай. Трябва да запиша показанията ти. — Обърна се към бюрото и си помисли, че би трябвало да го отведе в специалната зала за разпит. Но това можеше да почака. — Ясно ли ти е, че каквото кажеш сега ще бъде записано?
— Да. — Леонардо се изправи, после се тръсна на един стол, който изстена под тежестта му. — Далас…
Тя поклати глава, за да го прекъсне. Включи записващото устройство. Продиктува необходимата информация и отново съобщи на дизайнера правата му.
— Леонардо, разбираш какви са правата и възможностите ти, засега отказваш присъствието на адвокат и си готов да дадеш показания, така ли?
— Искам час по-скоро да свършим с това.
— Да или не?
— Да, да, по дяволите!
— Познаваше ли Пандора?
— Разбира се.
— Имал ли си връзка с нея?
— Да. — Той покри лицето си с длани, но не можеше да прогони страшната картина, която беше видял по телевизията в мига, щом включи новинарската емисия. Най-ужасяващ му се стори черния чувал, в който изнесоха трупа. — Не мога да повярвам, че това се е случило.
— От какъв характер беше връзката ти с жертвата?
„Господи, как бездушно произнася думата «жертва»!“ — каза си Леонардо, отпусна ръце в скута си и се втренчи в Ив.
— Знаеш, че бяхме любовници и че се опитвах да скъсам с нея, тъй като…
Тя го прекъсна:
— Следователно когато е била убита, вече не сте били в интимни отношения.
— Не, не се бяхме виждали седмици наред. Пандора отсъстваше от планетата, но отношенията ни бяха охладнели още преди тя да замине. После се запознах с Мейвис и целият ми живот се промени. Далас, къде е тя?
— Нямам право да ти съобщя къде се намира госпожица Фрийстоун в момента.
— Само ми кажи, че е добре. — Очите му плувнаха в сълзи.
— Грижат се за нея. — Това беше единственото, което Ив имаше право да каже. — Леонардо, вярно ли е, че Пандора е заплашвала да сложи край на кариерата ти? Че е поискала да продължите връзката си, в противен случай щяла да провали ревюто ти, в което си вложил много време и всичките си средства?