Именникът на българските князе
- Автор: Чурешки Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Именникът на българските князе». Краткое содержание книги:
Още през античността Клавдий Птолемей в съчинението си „Ръководство по география“ записва два града — Абун и Насун, намиращи се между река Днепър и планината Кавказ, или казано с други думи мястото, откъдето тръгват хуните по време на Великото преселение на народите, а през VII в. оттам излизат и воините на Исперих княз. Град Нейтун и Новиетун са споменати от готския историк Йордан през VI в. Новиетун е град, свързан с местоположението на славяните, поставени от Северното Черноморие до Балтийско море от Йордан. Старото име на античния елино-скитски и по-късно руски град Херсон на Кримския полуостров е Корсун. От друга страна името Корсун е засвидетелствано в руският епос „Слово о полку Игореве“.
Важно е да се отбележи, че в този епос е споменато името Боян, което се открива в българската традиция. Боян е син на цар Симеон I, споменат от немския посланик във Византия през X в. Луидпранд. Бояна пък е име на село край София, близо до Витоша, в което село е запазен глаголически текст. И очевидно спомен за силните години на Първото българско царство.
Победоносното завръщане на войските на Василий II Българоубиец, след военния успех в битката срещу българския цар Самуил става повод за споменаване на селища и местности от Югозопадна България от византийските хронисти. Там е отбелязано селище, наречено Зейтун, край което дълго време лежали непогребани костите на убитите български войници.
Както се вижда от беглия преглед на известна част от изворите, които засягат българската история, топонимичните податки, приличащи по звучене на името Гостун идват от места, свързани с най-ранната българска история. Същевременно това не са просто случайно отбелязани места в историческите документи, а области, градове или крепости близки до столицата или до градовете и крепостите на управляващата владетелска династия.
Разследването на топонимичната употреба на наставката „ун“ в името на Гостун в съвременните селища е предмет на нарочна статия. Тези успоредици са толкова многобройни, щото могат сами по себе си да бъдат предмет на отделно проучване във фолклористиката. Особено ако тези селища бъдат разгледани и от археологическа гледна точка съобразно местните предания и исторически разкази. А защо не и могилни комплекси, считани по научна инерция и клиширан предразсъдък за тракийски.
Характерен пример е завършващото на „ун“ с. Вардун в Североизточна България, което се намира в близост до град Търговище. Любопитен факт, свързан със средновековната история на селото е откритият там български надпис от 1281 г., на който ясно се чете името Паган. То принадлежи на средновековен български болярин и показва приемственост с Първото българско царство. Името Паган е познато от непреведените визнатийски хроники. То намира успоредици с владетелското име Паган от смутната епоха през VIII в., когато за кратко време след държавния преврат срещу рода Дуло се сменят владетелите Телец, Паган, Сабин и Телериг, по разказва на св. Теофан Изповедник и патриарх Никифор. Името Телец присъства в Именника, а при подобно засичане на словообразуването на името на населеното място (Вардун) и историческата именна традиция (Паган) съмнението в разчитането на наставката „ун“ като славянска и благородническа отпада, защото очевидно иде реч за именна система на една и съща средновековна култура. Тя поставя въпроса дали „ун“ е равнозначно на „хун“.
Друго селище в България, където се открива същото окончание на „ун“ е Бохуна. Селищното име се открива в ктиторски надпис от 1607 г., нанесен над входната врата на църквата в Слимнишкия манастир, Преспанско. С окончание на „ун“ е и известната местност „Баткун“, намираща се в Западна България.
Вероятно в бъдещите проучвания успоредиците на „ун“ ще се увеличават лавинообразно и то по историко-географската линия Плиска-Охрид, която чертае посоката на българското разселване през Средните векове. Но веднага трябва да се каже, че повечето примери произлизат от Западна България, което може да се обясни с по-силната религиозна и славянска езикова традиция на областта.
Що се отнася до българските книжовни сведения за окончания на „ун“ най-силна успоредица се намира в Българския апокрифен летопис от XI в., който носи сходна идея с Именника. В Апокрифния летопис земята, където българите се заселват носи името Карвуна.
Но най-силният довод за словобразуването на владетелските славянски имена чрез наставката „ун“ представлява прозвището, намиращо се в самия Именник. Става въпрос за втората част на родовото име Вихтун, използвано в пояснителната бележка за преврата на Кормисош като прозвище на рода Дуло. Интересно е, че първата съставка на Вихтун — Вихт, прилича звуково на съставката Вит (Вихт преминава във Вит), намираща се според предложеното от нас четене в първото име Авитохол. Преводът на прозвището „Вихтун“ зависи от разчитането на представката „Вихт“, защото наставката „ун“, откривана изключително във владетелски имена или в названията на селища, крепости или градове, почти сигурно посочва благороднически произход.