Именникът на българските князе
- Автор: Чурешки Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Именникът на българските князе». Краткое содержание книги:
Изглежда че знакът за благородство освен остригването на главата на владетеля в кръг, както заявява самият Именник, се развива чрез прилепянето на наставката „ун“. Може би тя е означавала близост със старата династия на Атила. За подкрепа на това твърдение би могло да послужи третото име на Атила в българските преводни хроники — „унски“, означаващо по всяка вероятност „от рода на хуните“, т.е. от рода на царските скити. Защото Приск казва, че благородните хуни се обличали и изглеждали като благородните скити.
Що се отнася до първата част на името Гостун — Гост, то тук разполагаме с обемни писмени съчинения, отнасящи се пряко към събитията, отбелязани макар и накратко в княжеския списък. Става въпрос за два летописа. И двата са славянски по произход.
Но преди преди да бъдат разгледани успоредиците в историческите съчинения добре би било да се отбележи сходството на първата част от Гостун — Гост с други лични имена на князе и владетели от миналото на Източна Европа. Първата успоредица е царското име Гостас. Това е име от династическата традиция на Боспорско царство, намиращо се в Северното Черноморие и процъфтявало в първите векове след Христа. Неговата власт се разпростирала на север от Черно море, по поречията на големите южноруски реки и до Северен Кавказ на територията на днешна Южна Русия и на Старата Велика България на Кубрат. Името Гостас е засвидетелствано на каменен надпис, с което се сближава със старобългарската писмовна традиция, предпочитаща да отправя владетелски и държавни послания на камък.
В топонимията на Балканския полуостров съществува сходство на „Гост“ с името на град Гостивар в днешна Република Македония.
Аналогично на Гостун в първата му съставка е името Гостивит, което се намира в Градишкия летопис, т.е. още една успоредица между Именника и славянските документи и при това успоредица, стояща много добре както в системата на останалите податки, така и сама по себе си. Градишкият летопис е изключително сериозен паралел. Гостивит в Градишкия летопис е баща на Боривой, първия християнски княз на чехите. Гостивит произхожда от славен чешки род, т.е. подобно на Именника личното владетелско име е удостоверение за благородство. Да не говорим, че Гостивит е двойно съвпадение, следвайки предложеното по-горе четене на Авитохол.
Втората историко-езикова успоредица на съставката Гост се среща отново в славянски ръкопис е според нас е най-силна и най-обясняваща както Именника, така и причината за неговото съставяне. Става дума за важен документ, известен добре на изследователите на ранното Средновековие.
За да се разбере по-добре смисъла и важността на историческото сведение, където е намерена успоредица на името Гостун би било добре да се припомни още веднъж целият запис в Именника: „Гостоунъ наместникъ сии 2 летъ. А родъ емоу Ерми“. От казаното се разбира, че Гостун е бил наместник на князете, защото „сии“ значи „тези“. Това сведение се тълкува по няколко начина, според логическите възможности и познатите случаи в редновековната история. Едната възможност е Гостун да управлява държавата по време на война по време, когато законните владетели от рода Дуло отсъстват. Другата възможност е Гостун да управлява успоредно с някой от царстващите князе, но на друга територия или друг град. Важното политическо определение „наместник“ подсеща съществуването на особена местност или град, откъдето гледа летописецът при съставянето на Именника и с която местност или град писателят е свързан. Не би било невероятно да става дума за столица на степната държава, ръководена по това време от българите. Гостун не е княз, т.е. той не от ранга на предходните и следващите го владетели. За по-особеното му положение свидетелства и родовият му произход. Гостун е от рода Ерми.
Текстът в рубриката за Гостун предоставя няколко важни сведения. Първото е относно йерархията в държавата и политическата й уредба — князът има наместник, който го представялва в столицата или на други места в държавата. Второто сведение от записа за „наместника от рода Ерми“ допуска вероятно отделяне на владетеля от неговата резиденция, може би причинено от някакъв военен поход.