Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
— Няма никакъв пожар, това е фалшива тревога! — успокоиха ги хората от „Уестингхаус“. Изненаданият началник на пожарникарите по сочи пушека. Няколко души от охраната дотичаха от зданието.
— Връщайте се, няма за какво да се безпокоите — казаха те и дискретно показаха специалните си значки. — Ние ще се оправим.
Преуморените работници на „Уестингхаус“ знаеха, че работата е изключително спешна, но нямаха представа от нейните цели. Вместо да чакат доставката на специална апаратура, те извършиха пречистването на урана с подръчни, направо любителски средства. Това, което те правеха, можеше да се нарече фотосинтеза — използване на слънчевата светлина за ускоряване на редукцията до метал на зеленикавия солев разтвор, който изпълваше кофите и ведрата. Използването на тази учена гръцка дума за описване на пералнята, инсталирана на покрива на паянтовото здание в Ню Джърси, беше прекалено помпозна, особено в дъждовни дни, когато учените тичаха да покриват ведрата с каквото им попадне, дори и със собствени те си ризи.
Благодарение на тези усилия учените от „Уестингхаус“ успяха да получат уран с непостигана дотогава чистота, който беше използван съвсем навреме в чикагския реактор. Ренчлър и Мардин научиха още нещо — уранът не е подходящ за нишките на електрическите крушки. По отношение на лампите това беше пълен провал, но тази грешка позволи да се създаде първият в света атомен реактор.
10.
Заседателната зала на деветия етаж беше величествена — 15 метра дълга, с висок като на катедрала таван, украсен с гипсови орнаменти, от който висяха три огромни кристални полилея. Нейният проектант трябва да е имал силно чувство за драматизъм. Пропорциите на залата внушаваха респект, а огромният червен килим поглъщаше всички шумове, освен тържественото тиктакане на големия стенен часовник. Високите френски прозорци бяха засенчени с тежки червени пердета, поръбени със злато, които скриваха гледката към улиците на Уилмингтън, Делауер.
Тридесетте члена на управителния съвет бяха насядали около полираната 10-метрова махагонова маса с овална форма, възпроизвеждаща добре известната марка на компанията „Дюпон дьо Немур“. На стените висяха маслените портрети в естествен ръст на всички бивши президенти на компанията — деветима строги на вид дюпоновци със странни малки имена, като се започне от първия — Елефтер-Ириней (1802–1834).
Тридесетте мъже трябваше да вземат важно решение. Само след няколко минути те трябва да отговорят с „да“ или „не“ на едно изключително предложение. Ако отговорът им бъде утвърдителен, в националната икономика щяха да потекат стотици милиони долари, десетки хиляди хора ще си сменят работата, ще се издигнат огромни строежи, високи комини ще запушат край много нови фабрики, а може би и целият ход на войната щеше да бъде променен в благоприятна посока.
Според първоначалните планове всички инженерни работи около проекта „Манхатън“ трябваше да се извършват от бостънската фирма „Стоун и Уебстър“. С нея бе подписан договор за 78 милиона долара и Маршал и Никълс бяха казали на шефовете Джон Лотц и Ръсел Бранч:
— Вие сте нашите инженери. Ще правите всичко, което ви поръчаме. След като разберем точно от какво се нуждаем, ние ще възложим части от задачата и на други фирми. Единствената гаранция, която можем да ви дадем, е, че и вие ще получите дял. Но решението кой какво да строи си остава наше.
Първите съмнения относно ефикасността на подобен общ договор идваха от страна на Артър Комптън. Като наблюдавал как хората на „Стоун и Уебстър“ работят върху плутоновия проект, той бързо разбрал, че на тях им липсват познанията по химия, необходими за тази задача. При едно от седмичните посещения на полковник Никълс в Чикаго той го дръпна настрана.
— Трябва ни химична компания. „Стоун и Уебстър“ са добри в своята област, но ако успеем с реактора, те ще объркат плутония с другите химикали. Как ще го пречистят? Ще го изгребват ли? Той трябва да се пречисти химично. — Комптън се замисли за миг и каза: — Трябва ни компания като „Дюпон“.