Краткият втори живот на Бри Танър (По романа „Затъмнение“)
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елка Виденова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краткият втори живот на Бри Танър (По романа „Затъмнение“)». Краткое содержание книги:
Опитах се да блъфирам.
— Горе-долу. Спомена, че трябва да си измислим тайно ръкостискане. За подводната пещера. Нещо като парола. Но май се майтапеше. Нямам представа какво е имал предвид сега.
Райли се подсмихна.
— Бедният Диего.
— Какво?
— Май хлапето те харесва доста повече, отколкото ти него.
— О — извърнах, поглед объркано. Дали Диего не ми пращаше такова съобщение, за да ми подскаже, че мога да имам доверие на Райли? Но пък не му беше споменал, че знам за слънцето. И все пак, явно му се доверяваше достатъчно, щом бе разкрил, че има чувства към мен. Въпреки всичко реших, че ще е по-разумно да си държа устата затворена. Твърде много неща се бяха променили.
— Не го отписвай още, Бри. Той е най-добрият, нали ти казах. Дай му шанс.
Нима Райли ми даваше романтични съвети? Нещата ставаха съвсем странни. Кимнах кратко и смотолевих:
— Добре.
— Виж дали ще успееш да поговориш с Фред. Да сме сигурни, че е на наша страна.
Свих рамене.
— Ще направя каквото мога.
Райли се усмихна.
— Чудесно. Преди да потеглим, ще те дръпна настрани, за да ми кажеш как е минало. И ще се постарая да стане по-непринудено от днес. Не искам Фред да реши, че го шпионирам.
— Добре.
Райли направи знак да го последвам и тръгна обратно към мазето.
Обучението продължи целия ден, но аз не се включих. Веднага щом Райли се върна при новите водачи, аз заех мястото си до Фред. Останалите бяха разпределени в четири групи по четирима, а Раул и Кристи ги ръководеха. Фред така и не го бяха избрали, или може би не им беше обърнал внимание, или пък изобщо не виждаха, че е в стаята. Аз обаче продължавах да го виждам. Изпъкваше — единственият, който не участваше, като едър рус слон насред стаята.
Нямах никакво желание да печеля благоразположението нито на екипа на Раул, нито на този на Кристи, така че само наблюдавах. Никой не даваше вид да забелязва, че кръшкам и си стоя до Фред. Макар талантът му донякъде да ни правеше невидими, имах чувството, че много се набивам на очи. Щеше ми се да съм невидима за самата себе си — да разбера как действа илюзията, за да й повярвам. Но никой не ни обръщаше внимание и след известно време почти се отпуснах.
Наблюдавах внимателно тренировките. Щеше ми се да знам всичко, за всеки случай. Нямах намерение да се бия. Исках да намеря Диего и заедно да се опитаме да се измъкнем. Но пък възможно бе Диего да иска да се бие. Или да ни се наложи да се бием, за да се откопчим от останалите. Така че беше по-добре да внимавам.
Един-единствен път попитаха за Диего. При това Кевин, но ми се стори, че Раул го накара.
— Е какво, Диего май в крайна сметка се изпържи, а? — попита той с пресилено весел тон.
— Диего е с нея — отвърна Райли и на всички стана ясно кого има предвид. — На разузнаване.
Неколцина неволно потръпнаха. Повече никой не спомена Диего.
Дали действително беше с нея? Самата мисъл ме плашеше. Може би Райли просто се опитваше да отклони въпросите. Едва ли искаше Раул да завижда и да се чувства изместен, след като му беше необходим в най-арогантното си настроение. Нямаше как да съм сигурна, а нямах намерение да питам. Мълчах си както обикновено и наблюдавах тренировката.
В крайна сметка ми писна да гледам, взе да ме мъчи жажда. Райли не остави армията на мира в продължение на три дена и две нощи. През деня беше трудно да стоя настрана от тълпата — така плътно бяхме натъпкани в мазето. Но пък за Райли беше по-лесно — обикновено успяваше да се намеси, преди нещата да загрубеят. Навън, нощно време, имаха повече пространство да се развихрят, а Райли хвърчеше напред-назад да лови крайници и да ги връща на собствениците им. Сдържаше гнева си доста добре и този път бе проявил нужната съобразителност да изземе всички запалки. Готова бях да се обзаложа, че положението ще излезе извън контрол, че при положение че Раул и Кристи се държат за гърлото дни наред, ще загубим поне двама от редиците си. Но се оказа, че Райли ги контролира далеч по-добре, отколкото смятах за възможно.
Успехът му очевидно се дължеше на повторението. Направи ми впечатление, че не спира да повтаря едно и също, отново и отново.
Действайте заедно, пазете си гърба, не нападайте директно;
Действайте заедно, пазете си гърба, не нападайте директно;
Действайте заедно, пазете си гърба, не нападайте директно;
Донякъде беше абсурдно и всички изглеждаха изключително глупаво. Но бях сигурна, че и аз щях да се държа точно толкова глупаво, ако участвах в битката, вместо спокойно да наблюдавам от страничната линия редом с Фред.