Краткият втори живот на Бри Танър (По романа „Затъмнение“)
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елка Виденова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краткият втори живот на Бри Танър (По романа „Затъмнение“)». Краткое содержание книги:
Чувах, че около мен мърморят, питат се на глас дали пък нямат някакъв талант. Раул се перчеше, убеден, че е надарен. Според мен единственият сред нас, който бе по-специален от останалите, стоеше точно до мен.
— Съсредоточете се! — нареди Райли. — Не ви разказвам тия неща, за да ви развличам.
— И това вражеско сборище — прекъсна го Кристи — е надарено, така ли?
Райли кимна доволно.
— Именно. Радвам се, че поне един от вас е в състояние да свърже нещата.
Горната устна на Раул неволно оголи зъбите му.
— Сборището разполага с опасни таланти — продължи Райли, а гласът му премина в глух шепот. — Сред тях има четец на мисли. — Плъзна поглед по лицата ни, за да разбере дали схващаме значението на думите му. Май не остана доволен от видяното. — Помислете малко! Ще може да прочете всяка мисъл, минала през главата ви. Ако нападате, ще знае какъв ход ще предприемете още преди вие самите да го осъзнавате. Решите ли да се хвърлите отляво, ще е готов да ви пресрещне.
Всички застинаха, напрегнати, докато се мъчеха да си представят.
— Затова сме толкова предпазливи — и аз, и онази, която ви създаде.
При последните думи Кристи стреснато се отдръпна от Райли. Лицето на Раул съвсем се смръщи. Атмосферата рязко се промени.
— Не знаете името й и не знаете как изглежда. Така предпазваме всеки от нас. Ако случайно се натъкнат на някого, няма как да разберат, че сте свързани с нея, и е възможно да ви оставят на мира. Защото разберат ли, че сте част от нейното сборище, екзекуцията няма да ви се размине.
Това не ми прозвуча особено логично. Защо ми се струваше, че тайната защитаваше повече нея, отколкото нас? Райли побърза да продължи, без да ни дава възможност да разсъждаваме върху думите му.
— Естествено, сега, след като решиха да превземат Сиатъл, това вече няма значение. Ще ги изненадаме по пътя им насам и ще ги унищожим. — Той подсвирна пронизително с уста. — И готово. После не само градът ще е наш, но и останалите сборища ще си знаят да не се захващат с нас. Няма да се налага да прикриваме следите си. За всеки ще има колкото кръв пожелае. Ще ловуваме всяка нощ. Ще се преместим в самия център на града и ще пируваме.
Изригна ръмжене и зъбене, като аплодисменти. Всички ликуваха. Освен мен. Не помръднах, не издадох звук. Нито пък Фред, но пък кой би могъл да каже защо?
Аз не можех да се включа, защото обещанията на Райли ми звучаха като лъжи. В противен случай цялата линия на разсъжденията ми щеше да се окаже погрешна. Райли твърдеше, че единствено враговете ни пречеха да ловуваме без предпазливост и без задръжки. Но това не се връзваше с факта, че останалите вампири по света явно проявяваха дискретност, иначе хората отдавна щяха да са разбрали за съществуването им.
Но не успявах да се съсредоточа достатъчно, за да анализирам думите на Райли, защото вратата над стълбите не помръдваше. Диего…
— Ще трябва обаче да сме единни. Днес ще ви покажа някои техники. Бойни техники. Ще се наложи да усвоите някои неща, а не да влачите крака като прохождащи деца. Когато се стъмни, ще излезем навън да се упражняваме. Искам да се стараете, но не да се престаравате. Нямам намерение да губя друг член от сборището! Необходими сме един на друг, необходим ни е всеки един. Няма да търпя повече глупости. И ако смятате, че не сте длъжни да се подчинявате, дълбоко грешите. — Той млъкна за миг, после мускулите на лицето му се свиха по нов начин. — А колко много грешите, ще разберете, когато ви заведа при нея — потръпнах и усетих общата тръпка да преминава през стаята — и ви държа, докато ви откъсва краката, а после бавно, съвсем бавно, изгори пръстите ви, ушите, устните, езика и всеки друг израстък на тялото ви един по един.
Всички бяхме губили поне по един крайник и всички се бяхме гърчили в пламъци при трансформацията, така че лесно си представихме усещането, но не заплахата бе най-ужасяващото. Най-страшно бе изражението на Райли, докато говореше. Чертите му не се разкривиха от гняв както обикновено, а останаха спокойни и студени, гладки и красиви, устните му леко извити в бегла усмивка. Внезапно ми се стори, че това е един съвсем нов Райли. Нещо го беше променило, ожесточило, но не можех да си представя какво би могло да се случи за една-единствена нощ, за да създаде тази жестока, съвършена усмивка.
Извърнах поглед, потрепервайки, и видях, как усмивката на Раул също се промени, идеално копие на тази на Райли. Направо чувах въртенето на зъбните колела в главата му. За в бъдеще нямаше да убива жертвите си толкова бързо.