Краткият втори живот на Бри Танър (По романа „Затъмнение“)
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елка Виденова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краткият втори живот на Бри Танър (По романа „Затъмнение“)». Краткое содержание книги:
— А сега, да определим екипите, за да можем да работим по групи — продължи Райли, а лицето му доби обичайното си изражение. — Кристи, Раул, всеки да събере хлапетата си, а после поделете останалите по равно. И без караници! Покажете, че поне едно нещо можете да свършите с малко разум. Искам да се докажете.
Той се отдалечи от двамата, без да обръща внимание, че те почти мигновено започнаха да се препират, и описа широк кръг по периферията на стаята. Крачейки, докосна няколко вампири по рамото, побутна ги към един от двамата водачи. Пътят му бе толкова заобиколен, че в началото не разбрах, че е тръгнал към мен.
— Бри — започна той, присвил очи към мястото ми. Май не му беше лесно.
Почувствах се като парче лед. Явно бе надушил следата ми. Бях мъртва.
— Бри? — повтори той по-меко. Гласът му ми напомни за първия път, когато ме беше заговорил. Когато все още се държеше мило с мен. После добави още по-тихо: — Обещах на Диего да ти предам съобщение. Каза да ти предам, че е свързано с нинджите. Схващаш ли нещо?
Все още не успяваше да погледне право към мен, но се промъкваше все по-близо.
— Диего? — прошепнах. Не можах да се сдържа.
Райли се усмихна леко.
— Може ли да поговорим? — посочи той вратата с глава. — Проверил съм всички прозорци. На първия етаж е съвсем тъмно и безопасно.
Знаех, че отделя ли се от Фред, няма как да съм в пълна безопасност, но трябваше да чуя какво е искал да ми каже Диего. Какво ли се бе случило? Трябваше да остана с него, да се изправим заедно пред Райли.
Последвах Райли през стаята, като държах главата си наведена. Той даде инструкции на Раул, кимна на Кристи, после се качихме по стълбите. С ъгълчето на очите си забелязах, че неколцина го проследиха любопитно с поглед.
Райли мина пръв през вратата. Кухнята действително тънеше в непрогледен мрак както бе обещал. Направи ми знак да не спирам и ме поведе по тъмния коридор, покрай няколко отворени врати на спални, а после през втора врата с резе. Озовахме се в гаража.
— Смела си — отбеляза той тихо. — Или изключително доверчива. Мислех, че ще се наложи да те убеждавам да се качиш на горния етаж, при положение че слънцето не е залязло.
Опа. Трябваше да демонстрирам повече плахост. Но вече беше късно. Свих рамене.
— Значи двамата с Диего сте близки, а? — попита той едва чуто. Ако долу в мазето пазеха тишина, вероятно все пак щяха да го чуят, но точно в момента бяха твърде шумни.
Отново свих рамене.
— Той ми спаси живота — прошепнах.
Райли вдигна брадичка, но не кимна, а ме изгледа преценяващо. Дали ми вярваше? Дали смяташе, че все още се страхувам от дневната светлина?
— Той е най-добрият — каза Райли. — Най-умното хлапе, с което разполагам.
Кимнах.
— Поговорихме малко за ситуацията. Решихме, че няма да е зле да проучим нещата. Твърде опасно е да тръгнем на сляпо. А той е единственият, на който мога да разчитам да разузнае. — Райли издиша рязко, почти гневно. — Де да имах двама като него! Фитилът на Раул е твърде къс, а Кристи е така погълната от себе си, че не успява да схване широката картина, но са най-доброто, което имам, така че ще трябва да се справя с тях. Диего твърди, че и ти си умна.
Зачаках, несигурна каква част от историята ни знае.
— Трябва да ми помогнеш за Фред. Талантът му е станал невероятно силен. Тази вечер не успях дори да погледна към него.
Отново кимнах предпазливо.
— Представи си колко ще е лесно, ако враговете ни не са в състояние даже да ни погледнат!
Не смятах, че подобна идея би допаднала на Фред, но може да грешах. Нямах впечатление да е особено загрижен за сборището ни. Дали ще иска да ни спаси?
Не отвърнах.
— Прекарваш доста време с него.
Вдигнах рамене.
— Така никой не ме закача. Но изобщо не е лесно.
Райли сви устни и кимна.
— Умна си, точно както твърди Диего.
— А той къде е?
Не биваше да питам. Но думите сами се откъснаха от устата ми. Зачаках напрегнато, мъчейки се да си придам незаинтересован вид, но едва ли успявах да заблудя Райли.
— Нямаме никакво време. Пратих го на юг в момента, в който разбрах какво предстои. Ако враговете ни решат да нападнат по-рано, ще може да ни предупреди. А когато тръгнем напред, той ще ни пресрещне.
Опитах се да си представя къде ли бе Диего в момента. Копнеех да съм с него. Може би щях да успея да го убедя да не се подчинява на Райли, да не застава на огневата линия. А може би нямаше. Май, както се опасявах, Диего бе твърде близък с Райли.
— Помоли да ти предам нещо.
Очите ми се стрелнаха към лицето на Райли. Твърде бързо, твърде нетърпеливо. За пореден път се издадох.
— На мен ми звучи абсолютно безсмислено. Каза ми следното: „Предай на Бри, че измислих ръкостискане. Ще й покажа след четири дена, когато се срещнем.“ Нямам никаква представа какво означава. Ти схващаш ли?