Краткият втори живот на Бри Танър (По романа „Затъмнение“)
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елка Виденова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краткият втори живот на Бри Танър (По романа „Затъмнение“)». Краткое содержание книги:
Никой не помръдна.
Райли отвратено изръмжа.
— Единство! — извика той. — Нямаме единство! Каква заплаха можем да бъдем за когото и да било, щом не спираме да се избиваме помежду си? — Той подритна пепелта и във въздуха се вдигна черен облак. — Представяте ли си как ни се присмиват? Смятат, че ще е детска игра да ни вземат града. Знаят, че глупостта ни прави слаби! Че сами ще им предадем кръвта си.
Сега вече половината от вампирите в стаята изреваха неодобрително.
— Ще можем ли да се съюзим, или ще са оставим да умрем?
— Ние ще ги разбием, шефе — изрева Раул.
Райли се озъби срещу него.
— Не и ако не можеш да се контролираш! Не и ако не се разбираш с всеки един от присъстващите тук. Всеки, когото убиете — и той отново подритна пепелта, — може да се окаже точно онзи, който е щял да спаси живота ви. Всеки убит член на сборището ни е подарък за враговете ни. Все едно сами ги приканвате да ви унищожат.
Кристи и Раул се спогледаха, като че се виждаха за пръв път. Останалите направиха същото. Не за пръв път чувахме думата сборище, но досега никой не я беше използвал по адрес на собствената ни група. Значи бяхме сборище.
— Нека ви разкажа нещичко за враговете ни — подхвана Райли и всички очи се приковаха в лицето му. — Тяхното сборище е далеч по-старо от нашето. Съществуват от стотици години и неслучайно са успели да оцелеят толкова дълго. Умни са и изобретателни, и твърдо решени да превземат Сиатъл, защото знаят, че насреща си имат шепа неорганизирани хлапета, които ще свършат половината им работа!
Ново ръмжене, но някои от гласовете прозвучаха по-предпазливо, не толкова гневно. Неколцина от по-тихите вампири, онези, които Райли вероятно би нарекъл питомни, имаха стреснат вид.
Райли също го забеляза.
— Ето как гледат на нас, но само защото не могат да ни видят заедно. Заедно, ще ги смажем. Ако можеха да ни видят един до друг, в строй, щяха да изпаднат в ужас. И точно така трябва да ни видят. Защото няма да стоим тук и да чакаме да ни унищожат един по един. Ще ги нападнем от засада. След четири дни.
Четири дни? Явно създателката ни не искаше да рискува, беше си оставила известен резерв. Погледнах отново към затворената врата. Къде ли се губеше Диего?
Другите реагираха на поставения срок с изненада, а някои и със страх.
— Ще ги сварим неподготвени — увери ни Райли. — И през ум няма да им мине, че ще ги причакаме всички заедно. А най-хубавото съм ви оставил за десерт. Те са само седем.
За миг настъпи смаяна тишина.
После Раул не се сдържа.
— Какво?
Кристи зяпна Райли със същото невярващо изражение, а из стаята се понесе шепот.
— Седем?
— Да не се шегува?
— Хей — извика Райли. — Не се шегувах, като казах, че сборището е опасно. Мъдри са, и… коварни. Лукави. На наша страна ще е силата, на тяхна — коварството. Ако играем по техните правила, ще ни победят. Но подходим ли както за нас е изгодно… — той не довърши, само се усмихна.
— Да вървим още сега — въодушеви се Раул. — Да ги заличим от пейзажа начаса. — Кевин изръмжа ентусиазирано.
— Я по-полека, малоумнико. Победа не се печели слепешком — скастри го Райли.
— Какво друго трябва да знаем за тях? — обади се Кристи и хвърли надменен поглед към Раул.
Райли се поколеба, сякаш се чудеше как да подреди думите си.
— Така, да видим откъде да започна. Май на първо място трябва да знаете, че… че още не знаете всичко за вампирите. Не исках да ви засипвам с информация още от самото начало. — Нова пауза, а по лицата на всички се изписа объркване. — Всъщност вече имате известен опит с така наречените „таланти“. Нали си имаме Фред.
Всички погледи се насочиха към Фред — или по-точно, се опитаха да се насочат към Фред. Изражението на Райли подсказваше, че на Фред не му е особено приятно да се оказва център на внимание. Май беше усилил „таланта“ си, както го бе нарекъл Райли. Райли трепна и побърза да извърне поглед. Продължавах да не усещам нищо.
— Е, някои вампири притежават дарби, които далеч надминават обичайната свръхсила и съвършените сетива. Нещо такова сте виждали и в… в нашето сборище. — Внимаваше да не изтърве пак името на Фред. — Дарбите са рядкост — да речем, едно на петдесет, — но всяка е различна. Съществуват множество варианти и някои са по-могъщи от други.