Краткият втори живот на Бри Танър (По романа „Затъмнение“)
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елка Виденова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краткият втори живот на Бри Танър (По романа „Затъмнение“)». Краткое содержание книги:
— Чуйте ме! — каза Райли тихо, но настойчиво. — Животът на всички ни зависи от това да ме слушате и да мислите! Иначе ще умрем. Всеки един, и вие, и аз също, ако не започнете да мислите поне за няколко дена!
Това не беше от обичайните му лекции и молби за контрол. Всички го слушахме.
— Време е да пораснете и да поемете отговорност за себе си! Да не ви се струва, че този живот е безплатен? Че кръвта на Сиатъл си няма цена?
Групичките вампири загубиха войнствения си вид. Всички гледаха с широко отворени очи, някои си разменяха озадачени погледи. С периферното си зрение видях, че Фред се обръща към мен, но аз не срещнах погледа му. Вниманието ми беше съсредоточено върху две неща: Райли, в случай че отново се нахвърлеше срещу нас, и вратата. Вратата си стоеше затворена.
— Сега слушате ли ме? Отворихте ли си ушите? — Той направи пауза, но никой не кимна. Всички бяха като вкаменени. — Нека ви обясня опасната ситуация, в която се намираме. Ще се опитам да обясня простичко, за да схванат и най-тъпите. Раул, Кристи, елате насам.
Той посочи лидерите на двете най-големите банди, които за миг се бяха съюзили срещу него. Никой не направи крачка. И двамата се стегнаха за предстоящото, Кристи оголи зъби.
Очаквах Райли да омекне, да се извини. Да ги успокои, а после да ги предума да направят каквото искаше. Но Райли сега беше съвсем различен.
— Хубаво — отсече той. — Ако искаме да оцелеем, ще ни трябват лидери, но явно и двамата не ставате за задачата. Мислех, че имате качества. Но явно съм грешал. Кевин, Джен, моля да дойдете при мен, като водачи на този отбор.
Кевин вдигна изненадан поглед. Тъкмо бе закрепил ръката си. И макар изражението му да бе подозрително, определено беше поласкан. Бавно се изправи на крака. Джен погледна Кристи, сякаш чакаше позволение. Раул изскърца със зъби.
Вратата на стълбището продължаваше да е затворена.
— И вие ли не ставате за нищо? — попита раздразнено Райли.
Кевин направи стъпка към Райли, но Раул го настигна с два скока през дългото мазе. Блъсна го в стената, без да каже и дума, и застана от дясната страна на Райли.
Райли си позволи тънка усмихна. Манипулацията му бе безкрайно прозрачна, но се оказа ефикасна.
— Кристи или Джен, коя ще ни води? — попита той леко развеселен.
Джен продължаваше да чака знак от Кристи какво да направи. Кристи я изгледа свирепо, сетне отметна пясъчнорусата си коса, скочи напред и застана от лявата страна на Райли.
— Доста дълго умувахте — вече сериозно отбеляза Райли. — А не разполагаме с никакво време. Няма за кога да се държим като глупаци. Оставих ви да правите каквото искате, но всичко това приключва още тази нощ.
Погледът му обходи стаята, втренчи се във всеки, един по един, за да се увери, че го слушаме. Когато дойде моят ред, задържах погледа му само за миг, после очите ми се извърнаха към вратата. Незабавно се поправих, но Райли вече беше отместил свирепия си поглед от мен. Дали беше забелязал грешката ми? Дали изобщо ме беше видял, при условие, че стоях до Фред?
— Имаме враг — обяви Райли и замълча за момент, за да може всички да осъзнаят думите му. Усещах, че те шокираха поне няколко вампири в стаята. Врагът беше Раул, а ако си на страната на Раул, значи врагът беше Кристи. Врагът беше тук, сред нас, защото целият свят беше тук. Мисълта, че отвън има други сили, достатъчно могъщи, за да ни заплашат, беше нова за повечето. За мен също щеше да е нова, ако случващото се бе станало вчера.
— Да речем, че някои от вас имат малко мозък и са се сетили, че щом ние съществуваме, значи съществуват и други. Други вампири, които са по-възрастни, по-умни… по-надарени. Други вампири, които копнеят за нашата кръв!
Раул засъска и неколцина от дружинката му го подкрепиха.
— Точно така — продължи Райли, решен да ги насъска докрай. — Някога Сиатъл е бил техен, но са го напуснали отдавна. Сега знаят за нас и завиждат за лесната плячка, на която и те някога са се радвали. Знаят, че ни принадлежи, но искат да си я върнат. И идват да си получат желаното. Ще ни изловят един по един! А докато те гуляят, ние ще горим!
— Никога! — изръмжа Кристи. Сред редиците на привържениците й, а и сред тези на Раул, също се понесе ръмжене.
— Нямаме особен избор — заяви Райли. — Ако изчакаме да дойдат, ще имат предимство. В крайна сметка, това е техен терен. А не искат да се изправим едни срещу други, защото ние сме повече и сме далеч по-силни. Искат да ни хванат един по един, да се възползват от най-голямата ни слабост. Някой от вас има ли достатъчно ум в главата, за да каже коя е тя? — Той посочи купчината пепел в краката си — вече разпиляна по килима. По нищо не личеше, че някога е била вампир. Райли зачака.