Пътешествието на Хиеро

Хиеро започна да се задушава. Подобно чувство винаги съпътствуваше появата на Живеещия в Мъглата. Сякаш огромни челюсти стиснаха мозъка и тялото му и заизсмукваха сили и енергия. Заедно с това усети странно спокойствие и в известна степен дори удоволствие — телевампирът го омайваше с цел да сломи бързо съпротивата му. Атаката на блатната твар бе вихрена и съкрушителна. Напрежението на менталното поле нарастваше и то стана почти физически видимо — около главата на чудовището се образува плътна аура, а очертанията на тялото му се изкривиха и размазаха.

Хиеро стискаше свещения медальон висящ на шията му и се сражаваше с мъжеството на отчаянието. Опита се за противостои на омайващото чувство на блаженство, като съсредоточи всичките си сили на идеята за суров аскетизъм и чувството на дълг. Неволно си спомни изтощителните тренировки в училището на Абатството, по време на които учениците влизаха в мълчаливи двубой помежду си и се стараеха да подчинят противника на волята си. Започна да използува един от методите за отвличане на съзнанието, като повтаряше наум таблиците на логаритмите и същевременно възстановяваше логическите връзки в мозъка си, разкъсани от внезапният ментален удар на блатното чудовище. Специалистите отдавна знаеха, че древните математически формули са действена защита при телепатична атака. Възпроизвеждането и мисленото им повторение създаваше мощна преграда пред ирационалното прераждане на разума, което бе основното телепатично оръжие на Нечестивия. В тази борба Хиеро се усещаше доста уверен. Но изсмукващата мощ на Живеещия в Мъглата сякаш бе неизчерпаема. Eдва свещеникът отбиваше една атака и мигновено следваше нова. И колкото по-силно и безжалостно подавяха мисловните му процеси, толкова по-безнадеждна изглеждаше съпротивата.

Но когато волята му започна да отслабва, той изведнъж намери в себе си сили за съпротива. Даде му ги внезапно възникналата мисъл за С’нерг. Душата му се изправи като птица разперила криле и Хиеро разбра, че не е изчезнало мъжеството му, че силата и човешката гордост го възправят пред лицето на блатния мъртвец.

Напрегна се. Светът край него изчезна. Не съзнаваше нищо друго, освен езерата ужас и мрак, които се плискаха пред него, две бездънни черни езера — очите на Живеещия в Мъглата. В тези очи видя или по-точно усети нещо уклончиво и нерешително. Мисленото му свързване с това същество бе станала така тясна, че веднага разбра какво става. Нападателят повече не го атакуваше! Съмнението в собствените му сили, колкото и нищожно да беше, подронваше мощта на телепатичните удари и разклащаше студената съсредоточеност и решителност за хване своята жертва.

За пръв път от началото на схватката Хиеро успя да отвърне с удар на противника си. Не беше нещо силно, по-скоро нерешително и с голяма доза импровизация, но блатният вампир се залюля. Никой и никога не бе се осмелявал да го предизвиква — той скиташе из блатата и безнаказано настигаше жертвите си. А какво ставаше с тях — по-добре да не си представяме. В какъв ад попадаха и каква е съдбата на нещастниците, никой не знаеше, но Хиеро усещаше, че го очакваше не само пълно духовно поробване, но и мъчителни физически страдания.