Черният еднорог
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #2
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният еднорог». Краткое содержание книги:
Къде е Уилоу? Къде е тайнственият черен еднорог който тя издирва?
Той отстъпи изчаквателно няколко крачки назад. Бен се подвоуми, след което се надигна в леглото. Мисълта му трескаво работеше, търсейки начин да се освободи от този кошмар. Нямаше никакво оръжие подръка. Мийкс бе препречил вратата на спалнята.
Той пристъпи напред.
— О, има и още нещо — спря го гласът на Мийкс твърдо, сякаш бе налетял на каменна стена. Суровото старческо лице беше цялото набраздено от времето. — Смятам да те пусна, но ще трябва веднага да се махнеш от двореца. Още сега. Нали разбираш, господин Холидей. Мястото ти вече не е тук. Ти не си повече крал. Всъщност дори не си самия себе си.
Той вдигна единствената си ръка. Мигновено проблесна светлина, и нощната риза на Бен бе изчезнала. Той се озова облечен в работни дрехи — панталони и блуза от груб вълнен плат, вълнена наметка и протрити обувки. Беше мръсен и лъхаше на животни.
Мийкс го огледа безпристрастно.
— Един от работниците, господин Холидей — такъв ще бъдеш отсега нататък. Ако работиш яко, може и да напреднеш. Тази земя предлага възможности и за такива като теб. Няма пак да станеш крал, разбира се. Но може да си намериш друго подходящо занятие. Надявам се. Не бих искал да се превърнеш в отрепка. Ще бъда много натъжен, ако трябва да живееш в несрета. Животът е дълъг, както знаеш.
Той ненадейно хвърли поглед на рунния камък на Уилоу.
— Между другото, нали това повече не ти трябва? — и той се протегна и взе камъка от нощното шкафче. Стисна го в шепа и камъкът се превърна на прах, а червеният му пламък тутакси угасна.
Отново погледна към Бен с хладна и жестока усмивка.
— Та докъде бяхме стигнали? А, да — обсъждахме твоето бъдеще. Уверявам те, че ще го следя с огромен интерес. Медальонът, който съм ти дал, ще ме информира за всичко, което трябва да зная. И не се опитвай да го отстраниш. Той е охраняван от магия, която може значително да скъси живота ти, ако я предизвикаш. Не ми се ще да умреш, господин Холидей — ще ми се да живееш дълго, дълго.
Бен го гледаше и не можеше да повярва. Що за шега беше това? Той хвърли поглед и измери разстоянието до вратата на спалнята. Отново можеше да се движи и говори; освободен бе от онова, което го бе парализирало преди. Трябваше да се опита да избяга.
Тогава забеляза как Мийкс го наблюдава и го дебне, както котка дебне притисната до стената мишка. Страхът му отстъпи пред гнева и срама.
— Това няма да стане, Мийкс — каза тихо той, събрал всичките си сили. — Никой няма да го приеме.
— Никой ли? — усмивката на Мийкс не слизаше от лицето му. — И защо така, господин Холидей?
Бен си пое дълбоко дъх и пристъпи няколко крачки напред.
— Защото старите дрехи, с които си ме преоблякъл, няма да заблудят никого! С медальон или без медальон, аз съм си аз, а ти си си ти!
Мийкс вдигна вежди насмешливо.
— А сигурен ли си в това, господин Холидей? Много ли си сигурен?
Някакво колебание се приплъзна в съзнанието на Бен, но той го отмахна. Хвърли поглед към огледалото и с облекчение установи, че поне физически, той си оставаше непроменен.
Ала Мийкс звучеше толкова убеден. Дали пък магьосникът не го беше променил по начин, който сам не можеше да види?
— Номерът ти няма да мине — повтори той, като приближаваше до вратата и се опитваше да разбере какво повече знае Мийкс — защото явно имаше нещо…
Мийкс се разсмя силно и ожесточено.
— Да видим какво ще мине и какво не, господин Холидей.
Мийкс разтвори пръстите в ръкавицата си и от връхчетата им изригнаха зеленикави пламъци. Бен отскочи, претърколи се покрай тъмния силует на магьосника и яростно се превъртя, за да потуши огъня, след което скочи отново на крака. Вече бе стигнал до затворената врата и стискаше дръжката й, когато магията отново го настигна. Опита се да извика, но не можа. Сенките го обгърнаха, покориха го и сънят, който преди не идваше, сега го обори.
Бен Холидей безпомощно потръпна и се свлече сред мрака.
НЕПОЗНАТИЯТ
Бен се събуди сред сенките и полуздрача и присви очи пред вихрушката от образи, които се стрелкаха като останки от потъващ кораб, носени от океанските вълни към брега. Лежеше на някакъв сламеник и го чувстваше хладен и гладък до бузите си. Първо си помисли, че е още жив. После се учуди на това.
Примигна, надявайки се образите да престанат да кръжат пред очите му и да ги види по-ясно. Споменът за случилото се нахлу в него с болезнена сила. Отново почувства целия гняв, объркване, отчаяние. Мийкс се беше завърнал в Отвъдната земя. Хванал го бе неподготвен, унищожил бе рунния камък, който му бе дала Уилоу, съблякъл го бе и бе насочил насреща му черна магия, докато загуби съзнание…