Потомците на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Лозев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потомците на Шанара». Краткое содержание книги:
И така проблемът бе решен.
Спаха в хижата, а следващата сутрин прекараха в подготовка за пътуването. Запасиха се с храна, оръдия, одеяла, плащове за път, допълнително облекло. Взеха каквото им трябва от добре заредената хижа и до обяд вече бяха готови за път.
Денят беше сив и облачен, когато напуснаха хижата и затвориха вратата зад себе си. Дъждът се беше обърнал в ръмене, земята под краката им вече не беше твърда и прашна, а подгизнала като гъба. Отново тръгнаха на север през Езерото ти на Дъгата с намерение да достигнат брега до свечеряване. Планът на Морган за първия етап от пътуването им, беше прост. Щяха да вземат лодката, която бяха оставили в устието на Рапахлад и този път да тръгнат на юг покрай брега, като се държат настрана от Клийт, Черните дъбове и Мъгливото блато. Там бе пълно с опасности, които бе по-добре да избягнат. Когато стигнат до брега, трябваше да намерят Сребърната река и да тръгнат на изток по нея към Кълхейвън.
Планът бе добър, но не и без проблеми. Морган би предпочел да преминат през Езерото на Дъгата през нощта, когато щяха да бъдат по-незабележими, а луната и звездите щяха да ги напътстват. Но с приближаването до езерото бързо стана ясно, че тази нощ няма да има луна, която да им показва пътя. Ако се опитаха да минат, имаше голяма опасност да се придвижат твърде на юг и да попаднат на опасностите, които се опитваха да избегнат.
Откриха лодката и след като се увериха, че тя все още може да плува, прекараха първата си нощ в лагер до брега на езерото, мечтаейки за по-топли и по-приятни времена. Утрото донесе лека промяна. Дъждът спря, но облаците се провлачиха и се примесиха с мъглата, която покри всичко от единия до другия край на езерото.
Пар и Кол внимателно проучваха мочурището.
Изкараха лодката на вода, гребяха, докато уловят ориза и издигнаха саморъчно направеното си платно. Облаците се вдигнаха няколко стъпки и небето просветля, но мъглата, като овча вълна, продължаваше да виси над повърхността на езерото. Дори каленият Морган призна, че не знае къде са.
Вечерта ги завари в езерото. Светлините бяха изчезнали напълно. Вятърът замря и лодката остана неподвижна. Хапнаха малко, защото никой не беше гладен, след което се опитаха да спят на смени.
— Спомняш ли си приказката за Ший Омсфорд и нещото, което е живяло в Мъглявото блато? — прошепна Кол на Пар. — Очаквам, че сами ще разберем дали е била истинска или не.
Нощта сякаш лазеше, изпълнена с тишина, мрак и чувство за нещо предопределено. На сутринта мъглата се вдигна, небето просветля и приятелите откриха, че са в средата на езерото и се движат на север. Тримата започнаха да се шегуват със собствените си страхове, обърнаха лодката отново на изток и загребаха на смени в очакване да се появи бризът. След известно време мъглата изчезна съвсем, облаците се разпръснаха. Около обед се появи североизточен бриз, прибраха греблата и вдигнаха платното.
Денят преминаваше в нощ, когато най-накрая достигнаха отдалечения бряг, слезнаха и стовариха багажа си в гористо заливче, близо до устието на Сребърната река. Скриха лодката в обрасло с тръстика поточе и тръгнаха навътре. В гората бе все още тихо — нощните звуци като че изчакваха денят изцяло да се изгуби, преди да започнат своята симфония. Не след дълго всичко беше обвито от мрак.
Заговориха за Краля на Сребърната река.
— Изчезнал е както и цялата останала магия — каза Пар, докато внимателно си проправяше път по хлъзгавата от дъжда пътека. Виждаха по-добре. Въпреки че не бе така, както биха искали: луната и звездите си играеха на криеница с облаците. — Изчезнал е заедно с Друидите, Елфите и всичко с изключение на приказките.
— Може би да, може би не — започна да философства Морган. — Пътници казват, че все още го виждат от време на време — старец с фенер, който ги води и предпазва. Признават обаче, че вече не е същият. Управлява само реката и малко земя около нея. Останалото принадлежи на нас.
— Останалото принадлежи на Федерацията, както и всичко друго! — изсумтя Кол.
Морган ритна един клон и го изпрати в тъмнината.
— Познавам човек, който твърди, че е разговарял с този Крал на Сребърната река — един търговец, който продава разни неща на пътя между планините и Анар. Той постоянно пътува из страната и каза, че веднъж се загубил и тогава се появил старецът с фенера и му показал пътя — Морган поклати глава. — Никога не съм знаел дали да му вярвам или не. Търговците измислят по-добре приказките и от професионалните разказвачи.
— Мисля че си е заминал — каза Пар, изпълнен с чувство на тъга. — Магията не съществува, когато не се използва и не й се вярва. Кралят на Сребърната река също не е имал никаква полза от нея. Сега е останала само приказките, за които само ти, Кол, аз и може би неколцина други вярват, че са били истина.