Вещици в чужбина
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещици в чужбина». Краткое содержание книги:
В края на краищата нима е трудно да направиш така, че слугинчето да не се омъжи за принца? Но на вещиците Баба Вихронрав, Леля Ог и Маграт Чеснова, отправили се към далечния град Генуа, не им е чак толкова леко. На своя страна имат само вуду-магията на госпожа Гогол, едноок котарак и второкачествена вълшебна пръчица, която не прави нищо друго освен тикви. А срещу тях е злокобната мощ на Кръстницата, която е направила на Съдбата съблазнително предложение. Срещу тях е и неумолимата сила на Приказката. Слугинчето трябва да се омъжи за принца. Иначе какъв смисъл има във всичко? Не можеш да се пребориш с Щастливия край.
Поне досега беше така…
А Баба… просто даваше на хората бутилка оцветена вода и им казваше, че вече са по-добре.
Най-дразнещото беше, че те наистина се пооправяха.
Къде във всичко това се вписваха вещерските им умения?
А с вълшебна пръчка нещата биха могли да се променят. С нея можеш доста да помогнеш на хората. Магията съществува, за да направи живота по-добър. Маграт таеше тази мисъл дълбоко в розовия, пърхащ будоар на сърцето си.
Тя отново се потопи в дълбините на съня.
И сънува странен сън. След това не го сподели с никого, защото… ами подобни неща не се споделят. Не и такива.
Но си мислеше, че е станала посред нощ, разбудена от тишината, и е отишла да подиша малко въздух. И минавайки покрай огледалото, е уловила движение в него.
Не беше нейното лице. Много приличаше на Баба Вихронрав. Усмихна й се — доста по-приветлива и по-дружелюбна усмивка от тази на Баба, отбеляза Маграт — и после изчезна, а ефирната сребърна повърхност се затвори след него.
Тя бързо се върна в леглото и се събуди от звука на камерен оркестър, отдаден на безмилостно „уумпа“. Хората крещяха и се смееха.
Маграт набързо се облече, излезе в коридора и почука на вратата на спътничките си. Никакъв отговор. Тя пробва бравата, след което неколкократно я разтърси. Последва трясък, когато столът, подпиращ бравата от другата страна с цел възпиране на насилници, обирджии и други нощни натрапници, падна.
Изпод завивките от едната страна на леглото стърчаха ботушите на Баба Вихронрав. До тях бяха голите крака на Леля Ог, която се въртеше насън като вихрушка. Чашата на мивката леко подрънкваше от ритмичното ръмжене на някого, който възнамерява тази нощ да поразпусне.
Маграт почука по подметката на Бабиния ботуш.
— Хей, събуди се! Нещо става навън.
Събуждането на Баба Вихронрав бе удивителна гледка, на която единици са били свидетели.
При събуждане повечето хора набързо минават през кратка, паническа подсъзнателна проверка: кой съм, къде съм, кой е тоя/тая, боже мили, защо съм гушнал полицейски шлем, какво стана снощи?
Така е, защото хората се разкъсват от Съмнение. Това е двигателят, управляващ живота им. Това е гъвкавият колан в малкия самолетен макет на тяхната душа и те загубват цялото си време да го затягат, докато се скъса. Рано сутрин е най-лошото време — тогава идва онзи миг паника, в който се чудиш дали през нощта Ти си си отишъл и нещо друго се е настанило вместо теб. Това никога не се случваше на Баба Вихронрав. Тя превключваше от дълбок сън към незабавно действие направо на шеста предавка. Никога не й се налагаше да намира себе си, защото винаги знаеше кой я търси.
Тя подуши въздуха.
— Нещо гори.
— Имат си и празничен огън — съобщи Маграт.
Баба отново пое дъх.
— Чесън ли пекат? — не повярва тя.
— Ами да. Нямам идея защо. Свалят всички кепенци от прозорците, горят ги на площада и танцуват около огъня.
Баба Вихронрав яростно сръга Леля Ог с лакът:
— Ставай, ти там.
— Кфхт?
— Цяла нощ не мигнах — обвинително рече Баба — от нейното хъркане.
Леля Ог внимателно повдигна завивките.
— Прекалено рано сутринта е, за да бъде рано сутринта — отбеляза тя.
— Хайде — не се трогна Баба. — Ще ни трябват преводаческите ти умения.
Съдържателят на странноприемницата размахваше нагоре-надолу ръце и подтичваше в кръг. После сочеше замъка, извисяващ се над гората. После яростно смучеше китката си. После се тръшна по гръб. След което загледа в очакване Леля Ог, докато зад него празничната клада от чесън, дървени пръти и тежки летви от кепенци гореше жизнерадостно.
— Не — след малко каза Леля. — Все още не компрендо, майна хер.
Мъжът стана и изтупа праха от кожените си панталони.
— Струва ми се, казва, че някой е умрял — намеси се Маграт. — Някой в замъка.
— Е, трябва да отбележа, личи си, че всички са много радостни от това — жлъчно вметна Баба.
В светлината на новия ден селцето изглеждаше доста по-приветливо. Хората се спираха да кимат щастливо към вещиците.
— Защото май става дума за господаря — предположи Леля Ог. — Човекът обяснява, че бил нещо кръвопиец.
— А, това ще да е. — Баба потри ръце и изгледа с одобрение закуската върху масата, която бе изнесена на слънце. — Във всеки случай храната определено има подобрение. Подай ми хляба, Маграт.
— Всички се усмихват и ни ръкомахат — възкликна Маграт. — И виж само цялата тази храна!