Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Следователно тук не ставало въпрос за някаква незначителна и дилетантска дейност. В плановете на Буут не е влизал само атентатът срещу Линкълн, той подготвял също и убийството на вицепрезидента Ендрю Джонсън и на министъра на външните работи Уйлям Севард, които трябвало да загинат едновременно с Абрахам Линкълн.
След като пристигнал във Вашингтон, Буут се настанил в пансиона на Сурат, подписал договор с театъра на Форд и започнал да групира около себе си странни личности, които постепенно посветил във фантастичния си план, според който трябвало до отвлекат президента Линкълн, да го използуват като залог в полза на южняците, да откупят с него някои свои пленници, за да могат да преговарят със северняците от съвсем други позиции.
Заговорниците се съгласили, макар че някои от тях смятали, че е по-просто и по-добре да се убие президентът. Сигурно това са били заслепени хора, без политически кръгозор, дори неспособни логично да разсъждават. Войната между Севера и Юга приближавала към своя край и всеки разсъдлив човек оценявал това, но не и заговорниците от пансиона на Сурат.
Двадесетгодишният Луис Пейн бил примитивен младеж с огромна фигура на атлет, по с едва доловим интелект. Той се представял за баптистки проповедник, но в действителност бил дезертьор с псевдоним Пул. Въпреки че не би могло да се разчита на него, артистът Буут му определил една от главните роли: трябвало да убие министъра на външните работи Севард.
Дейвид Херълд се подготвял за дрогерист, но по време на атентата скитал без работа и без пари и затова бил много възхитен, когато се оказал рамо до рамо със славния артист, чиито джобове били винаги пълни. Двадесет и една годишният Херълд обожавал Буут и имал твърде романтична представа за живота.
Георг Атценрод, тридесет и три годишен, по произход немец, бил преселник от Прусия и първоначално ролята му в заговора била съвсем обикновена — трябвало да чака с лодка на брега на Потомак и да прехвърли отвлечения заедно с похитителите на другия бряг.
Малкият син на собственичката на пансиона Джон Сурат, мечтател и романтик, копнеещ за приключения, надуто важничел край известния артист. Михаел О’Логлин и Самуел Арнолд били съученици на Буут и бойци от Конфедерацията. Необяснимо как никой от тях не е бил достатъчно здравомислещ, за да обясни на Буут, че планът му е наивен.
Предвиждало се президентът да бъде отвлечен и прехвърлен през реката, а по дългия път от Вашингтон до Ричмънд да се организира по спирките смяна на впряговете на дилижансите и на 18. I. 1865 г. да бъде прехвърлен на територията на Конфедерацията.
Планът изглеждал прост. В уречения ден президентът трябвало да бъде в театъра на Форд. В определения момент един от помощниците на Буут трябвало да затвори газопровода, а след като угаснели светлините, атлетът Пейн да хване президента в ложата му, да го завърже и като пакет да го пусне на сцената, после да го изнесе през задния изход, пред който щял да стои впряг, а на брега на реката трябвало да чака Атценрод. Мислели, че са близо до целта си, по всичко излязло напразно. Президентът Линкълн не пристигнал в театъра.
Вторият опит за атентат също бил несполучлив, но все пак струва да се спомене, защото напомня за романтичните уестърни. От своя информатор Буут научил, че президентът е решил да посети военния лазарет, който се намирал някъде в покрайнините на града. Пътят минавал през гора. Буут, Пейн и Сурат оседлали коне и дебнейки, зачакали в гората.
Чул се тропот на конски копита, на завоя се появило пътническото ландо, кочияшът препускал конете, но тримата мъже със завързани с кърпи лица спрели колата, Буут скочил върху капрата.
— Президент Линкълн, предайте се, вие сте наш пленник!
Какво разочарование! В колата седял непознат търговец и треперел от страх, без да подозира, че тримата маскирани мъже не са истински бандити.
Президентът Линкълн променил в последния момент програмата си и това всъщност спасило живота му.
Нека поразмислим малко. Буут не би могъл да бъде сам, явно имал е отличен информатор, вероятно сред най-близките хора на президента. Кой друг би могъл да знае програмата на Абрахам Линкълн, още повече по време на войната, когато се е постъпвало извънредно предпазливо. Освен това осведомителят сигурно е знаел с каква цел информира артиста.