Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
За заместник генералния прокурор Колесников е очевидно, че кметът на Нефтеюганск Петухов е пречел на компанията ЮКОС да укрива данъци и поради това е бил убит от Алексей Пичугин по заповед на Леонид Невзлин, както са би ли убити и други хора, за чиято гибел — съдът го е доказал — са виновни Пичугин и Невзлин. Всичко му е ясно като бял ден на заместник генералния прокурор Колесников.
Но на нас не ни е ясно. Може ли да чуем и друга версия? Може ли да чуем версията на защитата? Не може? Защо? Кой знае защо, процесът по делото на Пичугин беше закрит — не си представям какви ли държавни тайни могат да изникнат при разследване на дело за убийство. Вероятно процесът, на който ще обвинят Пичугин и Невзлин в убийство на нефтеюганския кмет Петухов, също ще е закрит и ние пак няма да чуем никаква друга версия, различна от тази на обвинението А друга версия има.
Възможно е, например, кметът на Нефтеюганск Петухов да е получавал от ЮКОС пари в градския бюджет, но да не е давал тези пари за заплати на лекарите и учителите, а с тях да е възлагал някакви строежи в града на приятелски строителни фирми, обещавайки им и по-нататък да ги финансира от градския бюджет.
Можем да предположим това, защото на 28 май 1998 година компанията ЮКОС дава 25 милиона рубли за бюджетни заплати в Нефтеюганск. Тези пари наистина не са били преведени в градския бюджет, а са били докарани със самолет и са разпределени непосредствено по бюджетните предприятия, за да изплатят те заплатите на сътрудниците си. На трети юни в Нефтеюганск пристига президентът на петролната компания ЮКОС Михаил Ходорковски.
— Администрацията на града имаше достатъчно пари да изплати напълно и навреме заплатите в бюджетната сфера. Общата сума на дълговете по заплатите е 18 милиона рубли, а за пет месеца компанията е внесла в градския бюджет над 120 милиона рубли. Администрацията на града измества приоритетите, задържа заплатите, но финансира подготовката за зимата, авиокомпанията, асфалтобетоновия завод — необходими обекти, но несравними с текущата заплата, още повече преди отпуските. Затова настояваме да бъдат изплатени парите направо на бюджетните организации, прескачайки администрацията на града.
Тогава в Нефтеюганск, както и преди в случая с „Апатит“, както и много пъти след това, изглежда Ходорковски е бил убеден, че щом държавните чиновници изразходват неефективно данъците на ЮКОС, тези данъци могат да се плащат не чрез държавата, а да се разпределят направо по бюджетните предприятия. С други думи, Ходорковски игнорира бюджетната и регионалната политика, самият той играе ролята на държавата, мотивирайки се с това, че тя е корумпирана, а той, Ходорковски, е по-ефективен от държавата.
След като раздава парите в бюджетната сфера, компанията ЮКОС се обръща към Генералната прокуратура с молба да провери как кметът Петухов използва в Нефтеюганск бюджетните средства, но това става по-късно, след като Ходорковски пристига от Москва и фактически измества кмета за няколко часа, заемайки неговото място.
Можем ли да предположим, че кметът на Нефтеюганск Петухов вече е обещал на приятелски строителни фирми да финансира от бюджета строителството например на асфалтобетонов завод и фирмите вече са започнали работа. Но в този момент парите в бюджета свършили, защото Ходорковски спрял да ги превежда в същия този бюджет, а започнал лично да изплаща заплатите на учители и лекари, като ги приспадал от непреведените данъци? Можем ли да предположим, че приятелските строителни фирми настойчиво си искали обещаните от кмета пари, но пари в бюджета нямало, защото Ходорковски ги раздал пряко за бюджетни заплати? Можем ли да предположим, че на кмета толкова са му били необходими тези пари, че даже започнал гладна стачка? И можем ли да предположим, че приятелските на кмета строителни фирми са се страхували от инициираната от ЮКОС прокурорска проверка? И кой в такъв случай е убил кмета на Нефтеюганск?
Има и друга версия. Разхождайки се с мен по територията на лицея „Коралово“, Марина Филиповна Ходорковски казва:
— Толкова се страхувах винаги, когато Миша заминаваше за Нефтеюганск. Нали гонеше оттам чеченските бандити. А това е страшно — да гониш чеченски бандити.
Нека не намесваме национализма. Нека кажем, че когато Ходорковски получава ЮКОС, почти половината петрол, добиван в Нефтеюганск, отива в ръцете на бандитите, независимо от тяхната националност, и се продава нелегално. Сега, когато в пресата започна пиар кампания срещу Ходорковски, журналистът Марк Дейч публикува свое разследване, в което убедително показва как нефтеюганският петрол се е присвоявал от някой си Ходжахмед Нухаев по прякор Хожа. И във филма на НТВ „Терористичен акт с предплата“ се разказва как откраднатият петрол е отивал за финансиране на чеченската съпротива. Във филма „Терористичен акт с предплата“ журналистът Марк Дейч само веднъж споменава, сякаш между другото, че престъпната схема е действала още преди ЮКОС да стане частна компания…