Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
— Мануел — със съмнение каза Проф, — би ли ми го нарисувал? Звучи интересно, обаче е в такова противоречие с общоприетото, че ми е необходимо да го видя.
— Ами… по-добре бих се оправил с машинка за стереографики. Е, ще опитам на ръка.
(Който си мисли, че е лесно да нахвърляш скица от сто двайсет и един тетраедъра в отворена пирамида с пет нива, и то достатъчно ясно, за да покажеш връзките — моля да се напъне!)
Най-сетне кимнах:
— Погледнете скицата в основата. Всеки връх на всеки триъгълник е свързан с нула, един или два други триъгълника. Дори едничко допиране стига за комуникационна мрежа с множество дублирани контакти. По краищата, където връзката е нулева, скачаме надясно към следващия ъгъл. Ако спойката е двойна, пак избираме дясната. Хайде сега да си го представим с хора. Вземаме четвърто ниво, Д като „дебелак“. Ето този връх е другарят Дан. Не, нека слезем с едно стъпало, за да покажем три нива на комуникация, които са отстранени — отиваме на Е като „едър“ при другаря Егбърт. Той работи с шефа си Доналд, в групата са още Едуард и Елмър, а отдолу се намират Франк, Фред и Фил. Нашият човек може да прати съобщение на Езра, който е от неговото ниво, ала не влиза в групата му. Не знае името, лицето и адреса на тоя Езра, въобще нищо, но има начин, може би с телефон, да стигне до него спешно.
Направих малка пауза и продължих:
— Сега гледайте как действа системата. Казимир23 от трето ниво издава четата, предава Чарли и Кокс в групата си, Бейкър над себе си и Доналд, Дан и Дик в групата по-долу. Това изолира Егбърт, Едуард и Елмър заедно с всички под тях. И тримата съобщават за провала — множествени връзки, необходими във всяка комуникационна система, — но да проследим крясъка за помощ на Егбърт. Езра е под Чарли и също е изолиран. Няма значение, Езра праща двете съобщения по своята спасителна връзка, наречена Едмунд. За нещастие Едмунд е под Кокс, та и той сигнализира настрани чрез Ентрайт: така излиза от изгорялата зона и стига нагоре по Доувър, Чембърс и Бийсуакс до Адам на шефския пост… Адам отговаря надолу по другия склон на пирамидата със странични връзки на ниво Е от Естер към Егбърт и нататък към Езра и Едмунд. Тези две съобщения нагоре и надолу не само минават мигновено, а и с начина на движението си подсказват на шефа точно колко вреди са нанесени и къде. Тъй организацията пак си функционира и веднага започва да се възстановява.
Уайо проследяваше линиите, за да се убеди, че ще проработят — нямаше съмнение, това беше една от „идиотските“ схеми. Покажех ли я на Майк за няколко милисекунди, навярно щеше да направи по-добра, по-сигурна и по-защитена мрежа. Вероятно… не, твърдо — с начини как да се избегне предателството, но и да се ускори пътят на съобщението. Аз обаче не съм компютър.
Проф гледаше безизразно.
— Какъв е проблемът? — попитах го. — Ще стане, от тези неща разбирам.
— Мануел, моето мо… извини ме, сеньор О’Кели… ще оглавиш ли нашата революция?
— Кой аз? Велики Боже, нет! Не съм мъченик на загубени каузи. Само си приказвах за схеми.
— Мани — сериозно произнесе Уайо, — ти си избран. Това вече го решихме.
6
Как пък не, решили сме го били.
Проф каза:
— Мануел, не, бъди толкова припрян. Ето ни тук трима — идеалният брой, с разнообразие от дарби и опит. Красота, възраст и зрял мъжки импулс…
— Никакъв импулс нямам!
— Моля те, Мануел. Нека помислим възможно най-широко, преди да пристъпим към вземане на решения. И за да улесним процеса, мога ли да попитам дали тази странноприемница предлага и напитки? Имам няколко долара, с които бих й увеличил оборота.
Най-разумната приказка, която чух за цял час.
— Водка „Столичная“?
— Добър избор.
Посегна към чантичката си.
— Не се занасяй — кимнах и поръчах един литър с лед.
Свалиха ни го. А от закуската ни бе останал доматен сок.
— Сега, Проф — рекох след наздравицата, — какво мислиш за шампионата? Имаш ли парички, с които да докажеш, че „Янките“ няма да успеят и тази година?
— Мануел, каква е политическата ти философия?
— С онова тяхно ново момче от „Милуоки“ май съм готов да се обзаложа — отвърнах.
— Понякога човек не е наясно със себе си, но при един задълбочен разговор научава на какви позиции стои и защо.
— Професоре, ще заложа три срещу две за тях.
— Моля? Млад идиот! Колко?
— Триста. Хонконгски.
— Готово. Я ми кажи при кои обстоятелства държавата може да постави своето благополучие над това на гражданина?
23
Имената, които Мани използва тук, са подредени според английската азбука. — Б.пр.