Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
— Не бях участник в конспирация, когато натиках записа в Майк — не съм и сега, освен ако ми посочите по-свестни шансове!
— Вземам си думите назад. Не си бил непредпазлив. Обаче сериозно ли твърдиш, че тази машина е способна да предскаже резултата от една революция?
— Не знам.
— Аз пък смятам, че може! — настоя госпожата.
— Задръж, Уайо. Проф, би могла да предскаже, ако я снабдиш с всички необходими данни.
— Точно на туй наблегнах, Мануел. Не се съмнявам, че подобна машина ще се справи с проблеми, които аз дори не смогвам да схвана. Но чак с такъв мащаб? Бих имал нужда да зная — о, Божичко! — цялата човешка история, всякакви подробности около цялостното обществено, политическо и икономическо положение на Земята днес (същото се отнася и за Луната), обширна информация от психологията с разните й разклонения, още по-значителна информация за технологиите с тоталните им възможности, за оръжията, комуникациите, стратегията и тактиката, за агитационно-пропагандните похвати, да изчета класически авторитети като Клаузевиц, Гевара, Моргенщерн, Макиавели и мнозина други.
— Това ли е всичко?
— Това ли е всичко? Милото момче!
— Проф, колко книги по история си прочел?
— Нямам представа. Над хиляда са.
— Майк ще профучи през тях този следобед, скоростта му е ограничена само от методите на сканиране, иначе съхранява данните много по-бързо. Скоро — след броени минути! — ще е съотнесъл фактите с онова, което знае, ще е отбелязал разминаванията, ще е свързал стойностите на вероятностите със степените на неопределеност. Проф, Майк гълта всяка думичка във всеки вестник, препредаден от Земята. Чете всички технически издания. Чете художествена литература — и схваща, че е такава, — защото не му стигат занимания и все е гладен за още. Ако съществува книга, която трябва да проучи, за да реши проблема, само я назови. Ще я лапне в мига, когато му я дам.
Проф примигна:
— Поправям си мнението. Много добре, да видим дали ще се справи. Все пак смятам, че има неща, които наричаме „интуиция“ и „човешка мисъл“.
— Майк притежава интуиция — рече Уайо. — Искам да кажа, женска интуиция.
— Колкото до човешката мисъл — добавих, — той не е човек. Но всичко, което знае, го е взел от хората. Хайде да ви запознаем и ти прецени акъла му.
Та взех, че му се обадих:
— Здрасти, Майк!
— Здравей, Ман, единствени мой приятелю. Привет, Уайо, единствена моя приятелко. Усещам и трети присъстващ. Стигам до извода, че може би е професор Бернардо де ла Пас.
Проф май се сепна, после му стана драго. Казах:
— Съвсем си прав, Майк. Затуй ти звъннах, професорът е неглупак.
— И за мен е удоволствие да се запозная с вас, сър… — Проф се запъна, обаче продължи. — Ма… Сеньор Холмс, мога ли да ви попитам как разбрахте, че се намирам тук?
— Съжалявам, сър, нямам право да ви отговоря. Ман? „Нали знаете методите ми?“
— Друже, Майк хитрува. Репликата е свързана с една поверителна работа, която свърши за мен. Затова ми подхвърли намек да те подведа — да си мислиш, че те е разпознал, щом е чул звуците от присъствието ти… А и той наистина може да научи много от дишането и пулса: телесна маса, приблизителна възраст, пол и доста за здравето. Медицинските данни в паметта на Майк не са по-лоши от които и да е други.
— Щастлив съм да кажа — сериозно добави компютърът, — че не установявам никакви признаци на сърдечни или дихателни смущения, нещо необикновено за мъж на възрастта на професора, който е прекарал толкова години на Земята. Поздравявам ви, сър.
— Благодаря, сеньор Холмс.
— Удоволствието е мое, професор Бернардо де ла Пас.
— Като разбра кой си, Майк вече знаеше на колко си години, кога те е докарал кораб и защо, какво е отпечатано за тебе в „Дневен лунатик“, „Лунна светлина“ и във всяко друго местно издание, включително снимките… банковата ти сметка, дали си плащаш данъците навреме и още много неща. Той извлече цялата тази информация за частичка от секундата, щом получи името си. Ала премълча, понеже това ме засягаше, че е знаел за поканата ми да дойдеш насам. Ето защо не му беше особено трудно да се досети дали си тук — нали чу дишане и пулс, които съвпадаха с твоите? Приятелю, не е нужно да казваш всеки път „професор Бернардо де ла Пас“, „професоре“ или „Проф“ са достатъчни.
— Отбелязах си, Ман. Но той се обърна към мен официално, поласка ме.
— Добре де, отпуснете се и двамата. Проф, сканира ли? Компютърът помни много, обаче не ръси всичко, може да си държи устата затворена.