Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
Проф тръсна глава:
— С всеки нов член е нараствала вероятността да ви предадат. Мила госпожице Уайоминг, революциите не се печелят, като включвате в тях масите. Това е наука, която само малцина са компетентни да прилагат. Успехът зависи от изрядната спойка и от комуникациите преди всичко. После, в подходящия исторически момент, нанасяме удара. При правилна организация и в точно избран момент се получава безкръвен преврат. Направете го грубо или предварително и резултатът ще бъде гражданска война, насилие на тълпите, чистки, терор. Надявам се да ми простиш, но ще кажа, че досега сте действали непохватно.
Уайо изглеждаше объркана:
— Какво според тебе означава правилна организация?
— Функционална. Как се проектира електромотор? Ще го скачиш ли с вана само защото тя ти е била подръка? Ще ти помогнат ли някой букет или куп камъни? Не, ще използваш тъкмо онези елементи, които са му нужни да изпълнява предназначението си, и няма да прахосваш повече време от необходимото. Ще предвидиш и системи за безопасност. Това е то, функционално проектиране. Така е и с революциите. Организацията не бива да бъде по-голяма от разумното — никога не привличайте никого просто защото е пожелал да се включи. Нито пък убеждавайте само заради удоволствието, че още някой споделя възгледите ви. Щом му дойде времето, той наистина ще споделя вашите възгледи… или вие сте избрали погрешно момента. О, ще има и просветителска дейност, но тя трябва да бъде отделена. Агитацията и пропагандата не са част от основната структура.
Професор Де ла Пас помълча и сетне продължи:
— Що се отнася до самата основна структура, революцията започва като конспирация. Следователно началото е скромно, тайно и изградено така, че председателството да нанася минимални вреди — понеже председателство съществува винаги. Едно от решенията е системата от групи и досега нищо по-добро не е измислено. Много е умувано за оптималния размер на групата. Според мен историята доказва, че най-удачна е тричленка, защото ако хората са повече, не могат да се разберат кога да вечерят, камо ли кога да ударят. Мануел, ти принадлежиш към голямо семейство. Гласувате ли кога да вечеряте?
— Божичко, не! Мами преценява.
— Аха — Проф извади бележник от чантичката си и взе да драска по него. — Ето дърво от групи по трима. Ако ще решаваме да превземем Луната, бих започнал именно от нашата компания. Някой ще бъде избран за председател. Няма да гласуваме, понеже изборът ще бъде очевиден, иначе не сме подходящите трима. Ще познаваме следващите девет души, но всяка група ще контактува само с един от нас.
— Прилича ми на компютърна диаграма с троична логика — вметнах аз.
— Нима? На следващото ниво има два начина за връзка. Този товарищ тук познава своя шеф, другите двама от звеното си и на трето ниво — тримата от подчинената му формация. Ех, би могъл да знае хората на своите двамка другари, а може и да не ги знае. Първият метод удвоява сигурността, вторият удвоява скоростта на възстановяването, ако има пробив в сигурността. Да речем, че на тоя човек му липсва информация за групите на колегите… Мануел, колко души ще успее да предаде? Не ми казвай, че няма да го стори, днес вече могат да промият мозъка на всекиго, после ще го спретнат и ще продължат да го използват. Е, колко?
— Шестима — отвърнах. — Шефа си, другите двама и тримата от подчиненото звено.
— Седем — коригира ме Проф, — защото предава и себе си. Което ни оставя за поправяне седем нарушени връзки на три нива, нали?
— Не виждам как ще стане — възрази Уайо. — Ти така ги раздроби, че всичко ще се разпадне.
— Мануел? Упражнение за моя ученик.
— Ами… човечетата надолу трябва да могат някак да пратят съобщение три нива нагоре. Без да знаят на кого, само да знаят къде.
— Съвсем правилно!
— Обаче, Проф — продължих, — има по-добър начин да го нагласим.
— Хайде де! Мануел, твърде много теоретици на революцията са си блъскали главите над този проблем. Оказвам им такова доверие, че бих ти предложил бас: да речем, десет към едно.
— Май се налага да ти прибера паричките. Вземи същите групи и ги подреди в отворена пирамида от тетраедри. Там, където върховете се допират, всяко човече познава един от съседната група — знае как да му прати съобщение, само това му е нужно. Комуникациите не се нарушават никога, защото вървят и встрани, както нагоре и надолу. Нещо като невронна мрежа. Затова можеш да пробиеш дупка и нечий череп, да му извадиш парче от мозъка, но да не му навредиш много на мисленето. Допълнителен капацитет, понеже съобщенията минават по обиколния път. Акълът губи каквото си му развалил, ала продължава да функционира.