Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
— На някого да му е празна чашата? — попитах.
Нищо не пресушава алкохола по-бързо от политическите спорове. Поръчах още една бутилка.
Не взех страна в разговора. Не бях недоволен тогава, когато ни мачкаше желязната пета на Управата. Аз я мамех, а през останалото време не мислех за тези истории. Не умувах как да се отървем от ярема — беше невъзможно. Върви си по пътя, гледай си своята работа, не си мъчи главата…
Да, ние въобще нямахме разкошотийки и по земните стандарти бяхме бедняци. Ако нещо трябваше да се внася, стараехме се да изкараме и без него. Да речем, не ми се вярва тогаз да е имало и една задвижена с електричество врата по цялата Луна. Дори скафандрите ги докарваха от Земята, докато някакъв печен жълтурковец, още преди да се родя, не измислил как да правим местната „куча марка“ по-добра и по-опростена. (Бихте могли да изоставите двама жълтурковци насред нашите пустоши и те щяха да забогатеят, като си продават камънаци един на друг, а през същото време биха отгледали и дузина хлапета. После някой индиец щеше да пробутва на дребно онуй, което купи от тях на едро — хем с дъмпинг, хем с тлъста печалба. Ех, справихме се.)
Виждах ги тия разкошотийки на Земята. Не си струваха напъните. Не говоря за голямото притегляне, с него са свикнали, говоря за глупостите. За вечните им врели-некипели. Ако птичите лайна дори от един град на земните червеи бяха натоварени за Луната, щяхме да си решим проблема с торовете за цял век напред. Правѝ това. Не правѝ онова. Не се пререждайте. Къде ви е данъчната декларация? Попълнете формуляра. Я да видим позволителното. Представете шест екземпляра. Само изход. Забранен ляв завой. Забранен десен завой. Застанете на опашката да си платите глобата. Върнете се да ви ударят печат. Пукнете, но първо получете разрешение…
Уайо упорито се вкопчи в Проф, сигурна, че той има всички отговори готови. Ала Проф повече се интересуваше от въпросите, а не от отговорите и това я объркваше. Накрая тя каза:
— Професоре, не мога да те разбера. Не настоявам да го наричаш „правителство“ — само искам да определиш какви правила според тебе са нужни, за да съществува еднаква свобода за всички.
— Мила госпожице, с радост ще прегърна вашата програма.
— Но ти май не желаеш никакви правила!
— Вярно. Обаче ще приема каквито и да било, които ти смяташ необходими за твоята свобода. Аз съм свободен, независимо какъв порядък цари наоколо. Ако го намирам за търпим — търпя го. Ако е прекалено омразен — нарушавам го. Свободен съм, защото знам, че единствен аз съм морално отговорен за всичко, направено от мен.
— И не би спазвал закон, който е разумен според мнозинството?
— Кажете ми какъв закон, мила госпожице, и аз ще преценя дали ще му се подчинявам.
— Пак се измъкна. Щом заговори за общи принципи, и ти ми се изплъзваш.
Проф сплете пръсти пред гърбите си:
— Прости ми. Повярвай ми, прелестна Уайоминг, наистина искам да ти угодя. Нали ти спомена за желанието ви да привлечете в обединения фронт всеки, чиито цели съвпадат с вашите? Стига ли ти, че мечтая да видя Управата изхвърлена от Луната… и съм готов да умра за това?
Уайо грейна.
— Разбира се! — Нежно го ръгна с юмрук в ребрата, после го прегърна и го целуна по бузата. — Другарю! Да се залавяме за работа!
— Наздраве! — казах. — Я’а го намерим тоа Нажирател и ’а го прешукаме!
Идеята ми се стори съвсем добра, бях спал малко през нощта, пък и обикновено не пия толкова.
Проф ни напълни чашите догоре, вдигна високо своята и провъзгласи твърде достолепно:
— Другари… обявяваме началото на революцията!
За което и двамата бяхме целунати. Но поизтрезнях, когато Бернардо де ла Пас седна и рече:
— Извънредният комитет на Свободната Луна заседава. Трябва да съставим план за действията си.
— Чакай малко, Проф! Аз с нищо не съм се съгласявал. Какви са тези действия?
— Сега ще сваляме от власт Управата — най-делово заяви той.
— Как? Камъни ли ще мятаме по нея?
— Точно това предстои да си изясним. В етапа на планирането сме.
Кимнах му:
— Проф, ти ме познаваш. Ако можехме да платим, за да теглим един шут по задника на Управата, нямаше да се пазаря за цената.
— „… нашия живот, нашата собственост и нашата свещена чест.“
— Какво?
— Ето цената, която някои са платили преди време.
— Ами… и аз бих вдигнал летвата дотам. Но когато залагам, искам да имам известен шанс за печалба. Снощи казах на Уайо, че нямам нищо против и слабичките изгледи за успех…