Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
— Въпросът е там — подхвана Де ла Пас, — че Надзирателят би могъл да махне случката. Дали го е сторил, не е съществено. Или пък — поправи ме, Мануел, нали знаеш, че машинариите са ми малко мътни — би могъл да вмъкне материал, независимо колко наши другари са през това време в редакциите.
— Няма проблем — съгласих се. — В Комплекса са способни да добавят, да отрежат или да сменят всичко.
— И тук, сеньорита, е слабостта на любимата ни кауза. Комуникациите. Онези бандюги не бяха важни, но жизненоважно е, че Надзирателят (а не ние!) преценява дали случката да бъде разгласена. За революционера комуникациите са sine qua non21.
Уайо завъртя глава към мен и направо виждах как й щракат клетките в мозъка. Затова промених темата:
— Проф, защо сте решили да се отървете от труповете? Не стига, че е било гадно занимание, ами и опасно. Не знам колко телохранители има Надзирателят, но все някой от тях би могъл да си пъхне носа, докато сте се бъхтали.
— Повярвай ми, момче, от това също се бояхме. И макар да бях почти безполезен, аз дадох идеята и се наложи да убеждавам останалите. Е, поначало тази идея не е моя, припомних си минали неща — един исторически принцип.
— Какъв принцип?
— Терор! Човек може да се изправи срещу позната опасност. Обаче неизвестното го плаши. Отървахме се от тия типове заедно със зъбите и ноктите им, за да вдъхнем ужас у техните приятелчета. И аз нямам представа колко бабаити държи на разположение Надзирателят, ала мога да ти гарантирам, че днес не са чак такива храбреци. Другите бяха тръгнали с лесна задача. Никой и нищо не се върна.
Уайо потръпна:
— Аз също се плаша. О, те ще си помислят дали пак да нахълтат в някой зайчарник. Но, професоре, казваш, че не знаеш колко телохранители има Чвора Морт. Организацията знае. Двадесет и седем. Щом деветима са били убити, остават му само осемнадесет. Може би е време за един putch22. Не е ли така?
— Не е — отговорих.
— Защо да не е, Мани? Никога няма да бъдат по-слаби от сега.
— Не са достатъчно слаби. Убихме девет, защото бяха тъпи да дойдат при нас. Обаче ако Надзирателят си стои вкъщи с копои наоколо… Снощи ми писна от дрънканиците за „рамо до рамо“. — Обърнах се към Проф: — Но пък ми е интересен фактът, стига да е вярно, че нашият Надзирател вече има само осемнадесет от тях. Ти каза, че Уайо не бивало да си ходи в Хонконг, а аз — у дома. Ала щом са му останали наистина шепа пазванти, чудя се каква е опасността? По-късно, когато получи подкрепления… но днес? Ами че Л-Сити разполага с четири главни изхода и множество малки. Колко ще успеят да опазят? Какво пречи на Уайо да иде на Западната станция, да си вземе скафандъра и да се върне вкъщи?
— Би могла — съгласи се Проф.
— Според мен се налага — заключи дамата. — Не мога вечно да стоя тук. Ако трябва да се крия, по-добре ще се оправя в Хонконг, където познавам хората.
— Може и да се измъкнеш, мила, обаче много се съмнявам. Снощи на Западната имаше двама жълтодрешковци, видях ги. Сега може би не са там. Нека приемем, че не са. Отиваш на станцията, да речем, с променена външност. Прибираш си скафандъра и се качваш на капсула до Белутихачи. Щом излезеш да хванеш буса до Ендсвил, те арестуват. Комуникации. Не е нужно да слагат жълтодрешковец на пост, достатъчно е друг да те забележи. Едно обаждане по телефона — и готово.
— Но нали се разбрахме, че съм дегизирана?
— Ръста си не можеш да скриеш, а скафандърът ти ще бъде под наблюдение. Някой, когото не подозират във връзки с Надзирателя, ще доложи. Най-вероятно някой от другарите. — Проф си показа трапчинките. — Неприятното при конспирациите е, че винаги загниват отвътре. Когато хората станат четирима, шансът да се пръкне шпионин сред тях е едно към едно.
Уайо промълви намусено:
— Както го казваш, звучи безнадеждно.
— Въобще не е така, скъпа. Може би имаме шанс едно към хиляда.
— Не мога да повярвам. И не вярвам! Ами че през годините, откакто аз съм вътре, набираме членове със стотици! Създали сме ядра във всички големи градове. Хората са с нас.
21
Задължително условие (лат.). — Б.пр.
22
Преврат, насилствено завземане на властта (нем.) — Б.пр.