Луната е наставница сурова

— А какво направихте с лазерните пушки?

Проф ме изгледа невинно:

— Пушки ли? Олеле, трябва да са се изпарили някъде. Запазихме всички лични вещи от дрехите на нашите покойни другари — за роднините, за разпознаване, за спомен. Накрая подредихме бардака. Подобна работа не би заблудила Интерпол, но поне нищо не подсказваше да е имало злощастни събития. Обсъдихме положението, споразумяхме се, че не е добре веднага да се показваме, и излязохме поотделно. Аз използвах херметичната врата над сцената, която води към шесто равнище. Впоследствие се опитвах да се свържа с тебе, Мануел, безпокоях се дали сте в безопасност — ти и тази очарователна дама. — Гостът се поклони на Уайо. — С това свършва и разказът. Прекарах нощта по тихи местенца.

— Проф — рекох, — ония копои бяха новаци, още се учеха да ходят. Иначе нямаше да победим.

— Може и така да е — съгласи се Де ла Пас. — Ех, дори и да не бяха, резултатът щеше да е същият.

— Хайде де! Че нали имаха оръжие?

— Младежо, виждал ли си някога куче боксер? Не ми се вярва, на Скалата няма толкова едри кучета. Боксерът се е получил от старателна селекционерска работа. Мил и умен е, ала мигновено се превръща в убиец, ако обстоятелствата го изискват. Тук обаче се е появило още по-любопитно същество. Не познавам други места с такива високи стандарти на вежливост и загриженост за ближния, както е на Луната. В сравнение с нас земните градове — а аз съм посещавал повечето от големите — са истинско варварство. Въпреки това лунатикът е смъртоносен като боксер. Мануел, деветима телохранители, колкото и да бяха въоръжени, няма никакъв шанс срещу тази глутница. Нашият шеф си беше направил криво сметките.

— Хм, Проф, поглеждал ли си днешната преса? Или видеото?

— Второто — да.

— Нямаше нищо в късните новини снощи.

— Нито в сутрешните.

— Странно — казах.

— Какво пък му е странното? — попита Уайоминг. — Ние не бихме се раздрънкали, а имаме и свои хора на ключови постове във всеки вестник на Луната.

Професорът поклати глава:

— Не, мила моя. Не е толкова просто. Цензура. Знаеш ли как се подготвят броевете на нашите вестници?

— Не ми е много ясно. Правят ги машини.

— Ето какво иска да ти обясни Проф — започнах. — Новините се набират в редакциите. Оттам нататък следва платена услуга, ръководена от главен компютър в Управленския комплекс — надявах се Уайо да забележи, че казах „главен компютър“, а не „Майк“, — който получава копия по телефонната мрежа. Всичко това потъва в съответната секция. Тя го изчита, съставя броя и печата вестниците на няколко места. Новиленското издание на „Дневен лунатик“ се върти там с промени в рекламите и тамошните историйки, като машината прехвърля нещата на местен жаргон, не е нужно да й указваш как се прави. Проф загатна, че при работата в комплекса може да се набърка Надзирателят. Същото важи за всички информационни мрежи от и към Луната — те минават през компютърната зала.