Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Луната е наставница сурова
Луната е наставница сурова - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Луната е наставница сурова

Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:

Робърт Енсън Хайнлайн е един от най-популярните, влиятелни и противоречиви автори на научна фантастика, който изгражда висок стандарт на научна достоверност, достигнат от малцина, и допринася за повишаването на литературното качество на жанра. Той е и сред първите, успели да продават в масови тиражи научнофантастични романи. В продължение на дълги години Робърт Хайнлайн, Айзък Азимов и Артър Кларк са известни като „Голямата тройка“ на фантастиката. Носител е на четири награди „Хюго“ и първи получава „Небюла“ за цялостно творчество, с която се отличават най-добрите научнофантастични романи.
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 166
Перейти на страницу:

— Мани, толкова съм доволна от тази рокля. Как позна, че ще ми отива?

— Гений съм.

— Мисля, че си. Колко струва? Трябва да ти я платя.

— Разпродажба с намаление, подаряваха ги за петдесет управленски цента.

Навъси се и тупна с крак. Беше боса, не се чу никакъв звук, но подскочи половин метър.

— Щастливо кацане! — пожелах й, докато тя напипваше опора като някой новак.

— Мануел О’Кели, не си въобразявай, че ще приема скъпи дрехи от мъж, с когото дори не се въргалям!

— Лесно е да се поправи.

— Развратник! Ще кажа на жените ти!

— Ами кажи им. Мами и без това си мисли най-лошото за мен.

Отидох при асансьорчето и започнах да разтоварвам съдовете. Вратата бръмна. Включих на „ушички без очички“.

— Кой идва?

— Съобщение за господин Смит — отговори дрезгав глас. — За господин Бърнард О. Смит.

Дръпнах резетата и пуснах професор Бернардо де ла Пас вътре. Имаше вид на изваден от боклука — мръсни дрехи, а и самият той не беше чист, косата разрошена, парализиран от едната страна, с разкривени пръсти на ръката и перде на едното око. Въобще идеална картинка на дъртите нещастници, които спяха по Дънната алея и крънкаха къркане и мариновани яйца из евтините пивници. От устата му се точеха лиги.

Щом затворих вратата, той се изправи, чертите му станаха нормални, скръсти ръце на гърдите, огледа Уайо от горе до долу и обратно, пое въздух като някой борец и подсвирна:

— Още по-прелестна, отколкото я запомних!

Тя се усмихна въпреки беса си:

— Благодаря, професоре. Но не си правете труда. Тук сме само другари.

— Сеньорита19, в деня, когато позволя на политическите задачи да ми попречат да се възхищавам от красотата, веднага ще напусна сцената. Е, много сте грациозна.

Откъсна очи от нея и внимателно разгледа стаята. Казах му:

— Проф, стига си търсил улики, стар мръсник такъв. Снощи имаше единствено политика, нищо освен политика.

— Не е вярно! — запали се Уайо. — Борих се часове наред! Обаче той беше прекалено силен за мен. Професоре, какво е партийното наказание при подобни случаи в Луна Сити?

Де ла Пас цъкна с уста и завъртя сляпото си око:

— Мануел, изненадан съм. Скъпа моя, това е сериозен инцидент, обикновено елиминираме виновните. Но ще трябва да се разследва. Доброволно ли дойдохте тук?

— Той ме напи.

— Нави, мила госпожице. Нека не разваляме езика. Имате ли видими синини?

Казах им:

— Яйцата ще изстинат. Не можете ли да ме елиминирате след закуска?

— Превъзходно предложение — кимна Проф. — Мануел, би ли отделил на стария си учител литър вода, за да придобие по-представителен вид?

— Ей там е всичко необходимо. Не прекалявай или ще ти се случи онова, което станало с най-малкото прасенце.

— Благодаря ви, сър.

Оттегли се. До нас стигаха звуци от търкане и плискане. Уайо и аз подредихме масата.

— Отгоре на всичко — рекох — „Борила се цяла нощ“!

— Заслужаваше си го, защото ме обиди.

— Как?

— Понеже въобще не се сети да ме обидиш. След като ме нави да дойда тук.

— Хммм. Ще кажа на Майк да подложи това на анализ.

— Мишел би ме разбрала. Мани, мога ли да си променя намеренията и да получа мъничко парченце от тази шунка?

— Половината е за тебе, Проф е почти пълен вегетарианец.

Той излезе и макар да не ни се представи в най-елегантния си вид, беше спретнат и чист, със сресана коса, отново с трапчинки и весели искрици в окото — фалшивото перде го нямаше.

— Проф, как го правиш?

— С много практика, Мануел. В тоя бизнес съм значително по-дълго от вас, младежите. Само веднъж, преди доста години в Лима, тръгнах да се поразходя, без да се погрижа за себе си… и ме депортираха. Каква прекрасна маса!

— Ела до мен, Проф — покани го Уайо. — Не ща да седя до него. Изнасилвач такъв.

— Вижте сега, нека първо хапнем, а после ще ме елиминирате. Професоре, напълни си чинията и ми кажи какво стана снощи.

— Мога ли да предложа промяна в програмата? Мануел, животът на конспиратора не е лесен и още преди да си бил роден, аз разбрах, че не бива да смесваш утоляването на апетита и политиката. Това смущава стомашните ензими и води до язви — професионалното заболяване на нелегалните. Я! Тази риба ухае чудно.

— Риба ли?

— Ей тази розова сьомга — ухили се гостът с пръст, забит в шунката.

След доста време, прекарано приятно, стигнахме до кафето и чая. Проф се отпусна назад върху стола си, въздъхна и каза:

— Большое спасибо, госпожа и господин. Grand mersi, беше възхитително. Не знам дали друг път съм изпитвал по-силно умиротворение. А, да! Снощи… не видях много от събитията, защото тъкмо когато вие напуснахте по най-достоен начин, аз реших да оцелея, за да продължа борбата и на следващия ден. Просто се изнизах, скачайки зад завесите с дълъг плонж. Щом си позволих да надникна, купонът бе свършил, повечето си бяха отишли и всички жълтодрешковци бяха мъртви.

вернуться

19

Галантният Проф винаги нарича Уайо госпожица или сеньорита. — Б.ред.

1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 166
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)