Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
— Мани, ти спомена едно към десет.
— Да, скъпа. Покажи ми ги тези изгледи и слагам кесийката на масата. Ала ще можеш ли?
— Не, Мануел, не мога.
— Тогава защо са всичките лафове? Аз не виждам никакъв шанс.
— Аз също, Мануел. Но ние подхождаме различно към нещата. За мен революцията по-скоро е изкуство, с което се занимавам, отколкото цел, към която се стремя. И не е задължително това да обърква някого. Загубените каузи могат да бъдат радост за духа, както и победите.
— Не на мен тия. Съжалявам.
— Мани — внезапно се обади Уайо, — консултирай се с Майк.
Зяпнах я:
— Сигурна ли си?
— Съвсем. Щом всеки може да пресмята шансовете, то Майк следва да е най-точният. Не си ли съгласен?
— Хм, възможно е.
— Кой, ако смея да попитам — вметна Проф, — е този Майк?
— О, един тип.
— Това е най-добрият приятел на Мани. Страшно го бива да пресмята шансове.
— Букмейкър ли? Мила моя, ако привлечем четвърти, започваме направо с нарушение на принципа на групите.
— Не виждам защо — отвърна Уайо. — Майк може да бъде член на групата на Мани.
— Хммм… Вярно. Оттеглям възражението. Сигурен човек ли е? Гарантираш ли за него? Ами ти, друже?
Казах му:
— Той е нечестен, недорасъл, пада си по грубите шегички и не се интересува от политика.
— Мануел, ще те издам на Майк какво говориш зад гърба му. Професоре, нищо от това не е истина, пък и ние се нуждаем от него. Уф, че той може да ни стане председател, а ние да сме групата му. Ръководната група.
— Уайо, стига ли ти кислородът?
— Добре съм, не се наливам като тебе. Помисли, Мани. Използвай въображението си.
— Налага се да призная — реагира Проф, — че тези противоречиви оценки ми се струват прекомерно странни.
— Мани?
— О, по дяволите!
И така, ние му разказахме, при условие да остане тайна, всичко за Майк — как се пробуди, как получи името си, как се запозна с Уайо. Проф възприе идеята за компютър със самосъзнание по-лесно, отколкото аз се примирих със снега, когато го видях за първи път. Само кимна и рече:
— Продължавайте.
Но по някое време ме прекъсна:
— Значи това е собственият компютър на надзирателя? Тогава защо не поканим направо Надзирателя на нашите срещи и да приключим?
Опитахме се да го убедим. Накрая му предложих:
— Виж нещата така. Майк слуша само себе си, точно както ти го правиш. Ако щеш, наречи го рационален анархист, понеже той наистина е рационален и не изпитва лоялност към никое правителство.
— Щом тази машина не е лоялна към притежателя си, защо очакваш да е лоялна към твоя милост?
— Чувствам го. Отнасям се добре към Майк, защото знам как да подходя, а той ми отвръща със същото. — Разправих му какви предпазни мерки в моя защита имаше компютърът. — Не съм уверен дали въобще би могъл да ме издаде на човек, който не разполага с онези сигнали — единия за сигурните приказки по телефона, другия за съхранение на каквото съм говорил или пожелал да запаметя. Машините не мислят като хората. Но съм твърдо убеден, че не би поискал да ме предаде… и вероятно би успял да ме защити дори ако някой се сдобие със сигналите.
— Мани — продължи Уайо, — хайде да му се обадим, а? Когато професор Де ла Пас си поговори с него, ще разбере защо се осланяме на Майк. Професоре, не е нужно да съобщаваме на компютъра никакви тайни, докато и ти се увериш.
— И аз не виждам нищо лошо в това.
— Между другото — признах си — вече му казах някои тайни.
Обясних им записа от снощното събрание и как постъпих с него. Проф се стресна, а пък Уайоминг се разтревожи.
— Ей, не подскачайте! Никой освен мен не знае сигнала за извличане от паметта. Уайо, нали помниш какво направи Майк за твоите снимки — и на мен няма да даде достъп, макар че точно аз предложих да ги блокира. Но ако вие двамата спрете да трепкате, ще му звънна, ще се убедя, че никой не е извлякъл записа, и ще му поръчам да го изтрие. Тогава той изчезва за вечни времена, компютърната памет е или всичко, или нула. Хрумна ми и нещо по-добро. Ще се обадя на Майк, за да запише събитието обратно в регистратора, а после да го заличи. Стига сте изкуквали.
— Не си прави труда — каза Уайо. — Професоре, аз вярвам на Майк, ти също ще му повярваш.
— Като си помислих — промълви Проф, — не виждам особен риск в записа на снощното събрание. При такова струпване на хора винаги има шпиони и някой от тях може да е използвал записващото устройство като тебе, Мануел. Бях разстроен от твоята непредпазливост: слабост, която един участник в конспирация не може да си позволи, особено ако е на върха, както си ти.