Островът на съкровищата
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Кехлибарева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Островът на съкровищата». Краткое содержание книги:
Големи вълни люшкаха „Испаньола“ и стигаха чак до палубата. Утлегарът (Корабно дърво, на което се прикрепя първото платно. Б. пр.) теглеше, кормилото се блъскаше насам-натам и целият кораб скърцаше, стенеше и се люлееше като играчка. Аз трябваше да се хвана здраво за един щаг, (Корабно въже, което крепи мачтата. Б. пр.) защото ми се виеше свят. Въпреки че понасях люлеенето на кораба като добър моряк, когато пътувахме, аз не можах да се науча да издържам, когато корабът стоеше на едно място и вълните го подмятаха като бутилка. Тогава ми се гадеше, особено сутрин, на гладен стомах.
Може би поради това, а може би поради вида на острова с неговите печални сиви гори и голи скалисти върхове или поради грохота на разпенения при-бой, който чувахме и виждахме край отвесните скали на брега, но макар че слънцето грееше ясно и топло, макар че птиците кряскаха и се спускаха да ловят риба наоколо и човек трябваше да се радва, че е стигнал земя след дълго пътуване по море, аз бях със свито сърце и още при първия поглед намразих Острова на съкровищата.
Предстоеше ни тежка работа тази сутрин, защото нямаше никакъв вятър и трябваше да спуснем лодките и да гребем, за да изтеглим кораба на три-четири мили зад носа на острова и в тесния пролив до залива зад Острова на скелета. Аз влязох в една от лодките, където, разбира се, не ми беше мястото. Жегата бе непоносима и моряците роптаеха и проклинаха работата. Андерсън управляваше нашата лодка и вместо да укроти другите, той самият роптаеше наред с тях.
— Е — каза той и изруга, — това няма да трае вечно. Аз реших, че всичко това е лош знак, защото до този ден хората бяха работили усърдно и енергично, а сега само при вида на острова дисциплината отслабна.
През целия път Дългия Джон стоеше до кормчията и насочваше кораба.
Той познаваше пролива като дланта на ръката си и не се смущаваше, когато човекът, който измерваше дълбочината, съобщаваше по-голяма, отколкото беше нанесено на картата.
— На това място течението при отлив е много силно — каза той — и затова проливът е така дълбок, сякаш е прекопаван с лопата.
Ние спряхме точно на мястото, където бе отбелязана котвата на картата — около една трета миля от двата бряга, — островният бряг от едната страна и брегът на Острова на скелета от другата. Дъното беше покрито с чист пясък. Плясъкът от нашата котва вдигна цели облаци птици над гората, които, уплашени от шума, започнаха да се вият и крещят в небето, но след по-малко от минута те пак се спуснаха върху дърветата и отново настъпи спокойствие.
Проливът беше заграден отвсякъде със земя, покрита с гори, които се спускаха чак до ивицата, където стигаше водата при прилив. Бреговете бяха плоски, а недалеч се виждаха върховете на хълмовете, разположени амфитеатрално един над друг. Две малки рекички или по-скоро две мочурища се вливаха в пролива, който приличаше на езеро, а листата край тази част на брега блестяха с някакъв отровен блясък. От кораба не се виждаха оградата и дървената крепост, защото те се губеха сред дърветата, и ако нямахме картата на ръка, можехме да смятаме, че сме първите хора, които са пуснали котва на това място, откакто островът се е издигнал из глъбините на морето.
Въздухът не трепваше и не се чуваше никакъв звук освен прибоя, който се блъскаше в скалите на половин миля от нас, вън от протока. Особена миризма на застояло изпълваше въздуха — миризма на гниещи листа и трупи. Аз забелязах, че докторът постоянно души въздуха и се мръщи като човек, който опитва развалено яйце.
— Не зная дали ще намерим тук съкровища — каза той, — но аз си залагам перуката, че тук има треска.
Поведението на хората, което ме тревожеше в лодката, стана наистина застрашително, когато се върнаха на кораба. Те лежаха на групички по палубата и си мърмореха нещо. И най-незначителната заповед се приемаше с недоволство и се изпълняваше неохотно и небрежно. Дори и честните хора, изглежда се бяха заразили от лошото настроение. По всичко личеше, че над главите ни като буреносен облак е надвиснал бунт.