Островът на съкровищата
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Кехлибарева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Островът на съкровищата». Краткое содержание книги:
Всички в един глас извикаха „ура“, както трябваше да се очаква, но то прозвуча така мощно и сърдечно, че, да си призная, трудно можех да повярвам, че същите тези хора правят заговор да ни погубят.
— Сега „ура“ за капитан Смолет! — викна Дългия Джон, когато първият възглас утихна.
И този път всички възторжено извикаха „ура“.
След това тримата джентълмени слязоха в каютата и след малко изпратиха да повикат Джим Хокинс.
Аз ги намерих седнали около една кръгла маса пред бутилка испанско вино и малко стафиди. Докторът пушеше нервно и бе свалил перуката на коленете си, което показваше, че е възбуден. Кърмовото прозорче бе отворено, защото нощта беше топла, и през него се виждаше блесналата на лунната светлина водна бразда зад кораба.
— И тъй, Хокинс — каза скуайрът, — какво има да ни кажеш? Говори! Аз им разказах с колкото може по-малко думи целия разговор, който Силвър бе водил. През цялото време всички ме слушаха, без да ме прекъсват и без да мръднат, като не сваляха очи от мен.
— Джим — каза доктор Ливзи, — седни!
И те ме накараха да седна на трапезата при тях, като ми наляха чаша вино и ми напълниха ръцете със стафиди, след което и тримата с поклон пиха за моето здраве, за щастливия случай и моята смелост.
— Капитане — каза скуайрът, — вие имахте право, а не аз. Признавам, че съм бил магаре, и чакам вашето разпореждане.
— И аз не излязох по-малко магаре от вас, сър — отговори капитанът. — За пръв път виждам екипаж да прави заговор за бунт, без да проявява някакви признаци, които да позволят да се вземат предохранителни мерки. Този екипаж — добави той — ме надхитри.
— Капитане — каза докторът, — с ваше разрешение, Силвър ви е надхитрил. Той е наистина забележителен човек.
— Ще ми изглежда забележителен, като увисне на някой рей, сър — отвърна капитанът. — Но празни приказки не водят до нищо. Аз мога да направя само три-четири извода и ще ги изложа, ако мистър Трилони разреши.
— Вие, сър, сте капитанът и имате думата — каза тържествено мистър Трилони.
— Първо — започна мистър Смолет, — ние трябва да продължим пътуването, защото да се върнем е невъзможно. Ако дам команда за връщане, те ще се разбунтуват веднага. Второ, ние разполагаме с още време, най-малко докато се намери съкровището. И, трето, на кораба има още честни хора. Вижте, сър, рано или късно ние ще стигнем до бой, но аз предлагам да не бързаме, а да ги нападнем някой прекрасен ден, когато най-малко очакват. Смятам, че може да разчитаме на вашите хора, мистър Трилони.
— Както на мене — заяви скуайрът. Капитанът започна да пресмята:
— Те са трима и ние четирима — всичко седем души, като броим и Хокинс. А кои ли са честните хора от екипажа?
— Най-вероятно, които Трилони бе избрал — каза докторът, — преди да попадне на Силвър.
— Не — отговори скуайрът. — Хендз е един от тези, които аз избрах.
— А пък аз смятах, че може да се разчита на Хендз — добави капитанът.
— И помислете си само, че това са англичани! — извика скуайрът. — Сър, ще ми се да вдигна целия този кораб във въздуха.
— И така, джентълмени — каза капитанът, — много нещо не бих могъл да кажа освен това, че засега нищо не трябва да предприемаме, а само зорко да бдим. Знам, че това е много трудно; по-приятно би било да ги нападнем веднага, но ние не можем да направим нищо, докато не разберем кои са с нас. А сега да внимаваме и да чакаме благоприятния момент, това е моето мнение.
— Джим — каза докторът — може да ни бъде по-полезен от всеки друг. Моряците не се стесняват от него, а Джим е наблюдателно момче.
— Хокинс, разчитам много на тебе — добави скуайрът. Аз се боях, че може да не оправдая доверието му, но обстоятелствата така се стекоха, че чрез мене дойде спасението. Междувременно, колкото и да разсъждавахме, от двайсет и шестте души на борда само седем бяха хора, на които можехме да разчитаме, а от тези седем единият бях аз, така че от възрастните само шест души бяха на нашата страна срещу деветнадесет.
Трета част
МОИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА БРЕГА
Тринадесета глава
КАК ЗАПОЧНАХА МОИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА БРЕГА
Когато на следната сутрин излязох на палубата, островът ми се видя съвсем променен. Макар че вятърът беше утихнал, през нощта бяхме изминали дълъг път и сега се движехме спокойно на разстояние около половин миля в югоизточна посока от ниския източен бряг. Гори със сивкав цвят покриваха голяма част от неговата повърхност. Еднообразната сивота се нарушаваше тук-таме от жълтеникавите петна на пясъка в падинките и от някои високи иглолистни дървета, които стърчаха над другите, тук-таме поединично, а някъде на групи. Но общият вид на острова беше еднообразен и мрачен. Хълмовете се издигаха над дърветата като купчини голи скали. Всички имаха особени форми, а „Далекоглед“, който стърчеше три-четиристотин фута над другите хълмове, бе най-странен от всички. Склоновете му бяха стръмни и върхът му бе отсечен, така че образуваше нещо като пиедестал на статуя.